ЗА АВТОРА

АВТОБИОГРАФИЯ

АВТОБИОГРАФИЯ 17.01.1955 родена в София, България
1974 завършила Художествената гимназия в София при Ст.Гацев, П. Коцев, Иван Иванов
1975 художник във Военна кинематография - София
1981 завършила университет във Велико Търново.специалност живопис при проф. Янаки Манасиев и Ал.Терзиев
1981-1986 учител по изобразително изкуство в 88 училище София
1986-1990 художник в Софстрой - София
1991-1998 учител по изобразителнно изкуство в училище "В.Левски" - София
7.05.2002 Благотворителна изложба - базар на икони за църквата "Свети Седмочисленици" в музея "Земята и хората"
29.05.2002 Самостоятелна изложба живопис - картини и икони в музея "Земята и хората" Илиана Бецинска рисува икони - темпера върху дърво. Тя използва технология на старите майстори, която Гарантира високо качество и дълговечност на иконите. Тази технология е позволила да се съхранят българските икони още от средните векове /13в./ Нейните работи се намират в много български галерии и частни колекции в Италия, Франция, Белгия, САЩ и Норвегия.

ВЕСТНИК "НИЕ ЖЕНИТЕ"

ВЕСТНИК НИЕ ЖЕНИТЕ ИЛИАНА БЕЦИНСКА: "Талантът на художника е Божи дар"

Рисуването на икони за Илиана е като свещенодействие. Смята, че тази перфектност е наследила от прадядо си, който бил златар и правел златните кубета на църквите толкова изкусно, че фамилията и по бащина линия започнала да се нарича Кубетски. С месеци художничката подготвя дъската и платното, обработва ги с туткал, креди, жьлтьк, ленено масло в специални пропорции, нанася грунда многократно, обработва всичко до получаването мл огледална повърхност и чак тогава майсторски ги изписва. Трудоемка технология, но благодарение на нея са просъществували българските икони творческият процес за нея е вид медитация. Той е полет на фантазията разкрепостена от догми и предрасъдъци. Стремеж към съвършенство, чрез който живее. Този стремеж личи в творбите, които показва художничката: "Се. Георги и Св. Мина на коне. "Се. Иван Рилски". "Св. Илия" (сложността на компзицията ни смайва). "Талантът на художника е божи дар" казва Илиана. техниката тя усвоява постепенно в Художествената гимназия в София и в студентските си години вьв Велико Търново, но винаги има и едно но... Една привечер през 1981 г. ръката й сякаш започва да рисува сама. Едно разтоварване на душата от всичко, натрупано до този момент. Чак на другия ден Илиана поглежда и вижда на платното странно същество в зелено и символични знаци около него. които сама не може да обясни. Крьшава картината си "Извънземното" и не се разделя с нея и до днес. По-късно и се е случвало и с други картини и икони, като че да докаже твърдението й за божествения дар на художника. Минаваме в другата "за отмора" след творческото изтощение част от ателието. Малко уютно кътче, което издава, че творецът е жена. Усеща се полъхът от обикноееното всекидневие и съвсем естествен е въпросът лесно ли е на жената художник? Спонтанно Илиана отговаря: "Да си творец, жена и майка е България трябва да си "герой на нашето време".

ВЕСТНИК "МАКЕДОНИЯ"

ВЕСТНИК МАКЕДОНИЯ Талантът е изблик на генетичен потенциал

Художничката Ииана Бецинска създава своите икони по технологията на старите майстори, нещо много рядко в наши дни, защото изисква много време и много труд. Благодарение на тази технология са просъществували българските икони от 18в. до наши дни. "Свети Иван Рилски", "Свети Георги", "Богородица", "СВ. Никола". "Свети Илия излъчват сякаш мека светлина, озаряваща ателието на художничката В Лозенец. Една добра техника и талант, заложен като генетичен потенциал от предците личат В творбите на Илиана. А предците са от не без известния Дебър, дарил Бьлгария с чудната дърворезба на олтарите в черквите едно от най-добрите неща създавани по машите земи.

-Г-жа Бецинска вашите икони са забележителни като технология и изпълнение. Показват голям талант. Откъде идва дарбата на художника?

-Талантът на художника е можеби "Божи дар", а можеби просто изблик на заложеното у нас като генетичен потенциал. Моят корен е от Добър. Македония. Дядо ми е бил човек с многостранни интереси, занимавал се е с фотография, отглеждал е пчели, създал е фабрика за мебели.като сам е правил проектите им. И трите му деца. сред които и майка ми имали талант да рисуват, Самоче дядо ми не им разрешил да станат художници По-късно моят баща забелязал, че имам техния талант и ме насърчаваше да рисувам купуваше ми бои, четки, моливи. Ако не беше той предполагам, че нямаше да завърша нито Художествената гимназия в София през 1974 г . нито ВТУ Кирил и Методий в Търново.

-Как се насочихте към рисуването на икони? Преди тях сте рисували много по-различни неща.

-Икони започнах да рисувам след смъртта на баща си. Неговата загуба бе шок замен. Но истинско успокоение на духа си намерих, когато започнах да рисувам икони. За мен това е свещенодействие. Влагам много чувство и старание в тях. Често сама си сечудя как така съм успяла умело да изпиша детайлите, с такива подробности?

-Разкажете ни за технологията на старите майстори, която вие използвате.

-Много хора не знаят, че купувайки евтина икона, си хвърлят парите на вятъра. Много е важно обработката на дъската и грунда да са направени съвестно, спазвайки съветите и рецептите на старите майстори. В противен случай грундът се напуква и след време боята пада. А ако са спазени всички изисквания, с годините спойката между боята, грунда и дъската става все по-здрава. След много години може да се напука, но не и да падне. Иконата ще е вечна. Самата технология е много трудоемка. С месеци се обработва дъската - с туткал, креди, жълтък за свързвател. ленено масло заеластичност, всичко в много точни пропорции. С горещ грунд, който се вари преди всяко намазване, дъската се намазва 7-8 пъти на кръст през два часа После се шлифова до получаването на огледална повърхност и чак тогава започва изписването.

-Лесно ли е на жената художник у нас?

-Да си творец, жена и майка в България трябва да си "герой на нашето време". Тези три неща са почти несъвместими в нашето общество, изискват много търпение, труд, лишения и издръжливост. Лично на мен ми е много трудно да бъда и учител, и художник, и домакиня грижа се за трима мъже вкъщи - двама сина и съпругът ми. Всеки е зает със собствените си занимания, а за вечерята и уюта вкъщи почти изцчпо разчитат на мен.

-Ясно е, че не ви остава много свободно време. И все пак за какво си мечтаете?

-Искам да имам повече свободно време за рисуване. Иска ми се и да имам възможност да попътувам малко, да видя неща, които винаги съм искала. Много удоволствие ще ми достави да посетя Дебър. Охрид, Скопие, местата, свързани с моя корен, с романтичната връзка на баба ми и дядо ми. Това за мен би било много вълнуващо

Въпросите зададе Екатерина ЛЮБОМИРОВА

ВЕСТНИК "ДИПЛОМАТИЧЕСКИ ПРЕГЛЕД"

ВЕСТНИК НИЕ ЖЕНИТЕ Художничката Илиана Бецинска е от най-добрите иконописци у нас. Тя създава своите икони по технологията на старите майстори, нещо много рядко в наши дни. защото изисква и много време, много труд и много талант. Но благодарение на тази технология българските икони са просъществували от XIII в. до наши дни. Нейните "Св. Иван Рилски", "Св. Георги", "Богородица", "Св. Никола", "Св. Илия" излъчват особена мека светлина, озаряваща ателието и в Лозенец. А стените на дома и и на столичните галерии, в които са изложени, просто греят. Нейни икони има в много Български къщи. също и в частни колекции из цял свят Харесвани са и ценени сигурно защото Илиана носи частичка от генетичния потенциал на предците си от небезизвестния Дебър, дарил България с чудната дърворезба на олтарите в черквите, едно от най-добрите неща създавани по нашите земи

-Г-жа Бецинска вашите икони са забележителни като технология и изпълнение. Показват голям талант. Откъде идва дарбата на художника?

-Талантът на художника е можеби "Божи дар", а можеби просто изблик на заложеното у нас като генетичен потенциал. Моят корен е от Добър. Македония. Дядо ми е бил човек с многостранни интереси, занимавал се е с фотография, отглеждал е пчели, създал е фабрика за мебели.като сам е правил проектите им. И трите му деца. сред които и майка ми имали талант да рисуват, Самоче дядо ми не им разрешил да станат художници По-късно моят баща забелязал, че имам техния талант и ме насърчаваше да рисувам купуваше ми бои, четки, моливи. Ако не беше той предполагам, че нямаше да завърша нито Художествената гимназия в София през 1974 г . нито ВТУ Кирил и Методий в Търново.

-Как се насочихте към рисуването на икони? Преди тях сте рисували много по-различни неща.

-Още от студентските си години рисувам натюрморти, пейзажи, портрети. Много обичах портретната живопис, която е един от най-трудните жанрове в изобразителното изкуство. Това днес много мипомага в изписването на иконите. Уменията, които придобих, следвайки живопис, правят портретните образи на светците да се възприемат и като художествени произведения. Години рисувах маслена живопис. Отогава в дома ми са останали платната "Автопортрет", "Човекът с кафето", "Бар", "Арлекин" и др. Икони започнах да рисувам след смъртта на баща си. Неговата загуба бе шок за мен. Истинско успокоение на духа си намерих, когато започнах да ги рисувам и да влагам много чувство и старание в тях. Когато рисувам икони, аз се намирам в особено състояние на духа. Сякаш сьм между небето и земята. Сякаш извършвам свещенодействие Удовлетворението идва когато видя завършена иконата.

-Вие използвате технологията на старите майстори, почти забравена днес. Разкажете ни повече за нея.

-Практическата изработка на иконата е дълга и трудна задача. Много е важно обработката на дъската и грунда да са направени съвестно, спазвайки съветите и рецептите на старите майстори. В противен случай грундът се напуква и след време боята пада. А ако са спазени всички изисквания, с годините спойката между боята, грунда и дъската става все по-здрава. След много време може да се напука, но не и да падне. Иконата ще е вечна. Самата технология е много трудоемка. Древните зографи рисували вьрху дъска, която предварително обработвали с пепило от животинска кожа (туткал). Върху нея са залепвали парче памучен плат, което покривали с грунд. Той се състоял от различни креди - винервайс, цинквайс втвърден начукан и пресят през сито гипс и туткал в строго определени пропорции. За спойка използвали жълтък от яйце, а за еластичност - ленено масло. Грундът се варял на водна баня и се нанасял горещ, пет или шест пьти през няколко часа накрьст. Това бяло покритие те изглаждали до блясък с обла кост Иконата се покривала с "варак" - тънки златни листове, символизиращи "предвечната светлина" на Божията слава. Боите се нанасяли също в определена последователност като се фиксирали с яйчена емулсия. Готовата икона се покривала с лак. приготвен от разтворена в терпентин дъвка "мастмкс" и други смоли. Така направената икона издържала изпитанието на времето и се запазвала здрава и свежа въпреки атмосферните влияния. Иконата се изписвала с помощта на специални образци, ръководства, наречени "Ерминии". Те съдържат подробно описание на начина, по който трябва да се изобрази всяка света личност и събитие. Тези правила, наречени "канони" се опирали върху духовния опит на църквата. Те превръщат "Ерминиите" в художествени ръководства към този свят, защото най-ясно изразяват невидимото в достъпна и съобразена с нашето време форма цялата тази технология спазвам съвсем стриктно. Творчество си позволявам само в живописвансто на образите на светците, защото не правя точни копия на иконите, а сувенирни.

-С помощта на иконата се осъществява нашето духовно, невидимо общуване с изобразената света личност.

-Да. И трябва голямо майсторство и вдъхновение, за да се изпълни тази невъзможна задача. Защото според канона иконата е трябвало да бъде двуизмерна, линеарна и да предаде душата, духовната същност на портретувания, а не външността му. Българският иконописец се е справил блестящо с това предизвикателство. Той е останал анонимен, защото църковният канон забранявал художникът да подписва творението си Смятало се. че не човекът рисува иконата, а светият дух чрез неговата ръка. Иконата се прави с "чисти ръце", което значи, че авторът трябва да е смирен, кротък, изпълнен с дълбока почит, с добра душа и поведение, да не е празнословец, да не завижда, краде или убива, да е изпълнен с истинско религиозно чувство, което се постига само при съединяването на артистичните му умения с Христовия начин на живот. Затова днес много от творбите на старите майстори се смятат за чудотворни и даряващи с благодатна помощ всеки, който с искрена вяра отправи молитвите си чрез тях. А красиво и живописно изписаните им образи правят България прочута по цял свят. Иконите си рисувам, когато чувствам вътрешен мир и хармония, за да им предам положителната си енергия Чрез тях искам малко добро и красота да влезе в Българския дом.

-Вие сте и учител в 8 СОУ „Васил Левски", София. За Великден направихте сьс своите ученици благотворителен базар в музея "Земята и хората" с цел да подпомогнете училището си. Лесно ли се възпитават днешните ученици в християнските ценности?

-Разбира се че това никак не е лесно. Но що се отнася конкретно до благотворителния великденски базар, учениците от 5 и 6 клас от СИП "Изобразително изкуство" показаха голямо благородство, дарявайки труда си за доброто на училището си което се нуждае от всякаква помощ. Проявиха възрожденски ентусиазъм, изработвайки с голяма любов и собствени материали сувенирите: стъклописи, рисувани яйца и пана. Всички те бяха изпълнени с цветове и въображение. Изложбата предизвика интерес и доста от експонатите бяха откупени. И макар средствата, които събрахме, да бяха символични, тези деца дадоха урок на много хора с големи възможности, които досега не се отзоваха на апела за помощ на българското училище. И напомниха и на възрастните, че благотворителността е основна християнска ценност.

-Как една съпруга и майка се справя с толкова неща в живота?

-За да си творец, педагог, сълруга и майка в България, трябва да си "герой на нашето време" Тези неща са почти несъвместими, защото изискват много търпение, труд, лишения и най-вече издръжливост Лично на мен ми е трудно да ги съчетавам - грижа се за трима мъже вкъщи - двама синове и съпруг. Всеки е зает със собствените си занимания, а за вечерята и уюта вкъщи почти изцяло разчитат на мен всичко е за сметка на почивката и свободното време.

-И все пак за какво си мечтаете?

-Съвсем скоро нарисувах акварела "Къщата на моите мечти". И знаете ли какво представлява тя nа самотен остров малка колиба на високо дърво от нея може да се разговаря само с птиците, но явно няма да я имам малкият ми син щом я видя поиска и той да дойде с мен. Това на шега. Но наистина искам да имам повече свободно време за рисуване. Искам и съвсем реални неща - да имам възможност да по-пьгувам малко, да видя неща, които винаги съм мечтала много удоволствие ще ми достави да посетя Дебър, Охрид. Скопие, местата, свързани с моя корен с романтичната връзка на баба ми и дядо ми Италия, великата учителка на художниците. Париж, столицата на изкуствата, вече видях. И беше много вълнуващо. Но по света има толкова прекрасни неща...

ВЕСТНИК "ВСИЧКО ЗА ЖЕНАТА"

ВСИЧКО ЗА ЖЕНАТА На самия вход на великденския базар на минерали н камъни н столичния музей "Земята и хората" (от 23-и до 28 март) има една масичка, на която са подредени експонати, по-различни от останалите. Отвсякъде "надничат" усмихнати "личица" на писани яйца, украсени с рошави косички от вълнени конци, сини и зелени очички от пластилин, дрешки от захар. До тях греят малки икони, изографисани върху... речни камъни. Цветово разнообразие внасят и няколко стъклописа върху пана и шишета, както и букети, в които вместо клонки "цъфтят" пъстроцветни яйца. Всички тези жизнерадостни сувенири са дело на сръчните ръчички на учениците от 8-о СОУ "Васил Левски", които изучава свободно избираемия предмет "Изобразително изкуство". "Децата, които имат талант, идват при мен с голямо желание - казва ръководителката на СИП-а г-жа Бецинска. С много труд и фантазия създаваме от нищо нещо." Учителката дава първоначалната идея, а хлапетата я доразвиват, всяко според собствените си умения и "почерк". Яйцата които се изписват са празни отвътре. Иконите пък се рисуват с темперни бои върху които се нанася лак. Стъклопис се прави със специални багрила, които дават много богати цветосъчетания. "Участието ни в това изложение е много ценно за мен - я допълва директорката на 8-о СОУ Антоанета Таракчисва - Защото ние сме училище с разширено изучаване на езици, а не на изкуство. Всяка година се включваме в два базара - за Коледа н Великден. Част от събраните средства отиват за закупуване на материали за СИП-а, а с останалите пари раздаваме призове за други дейности. При нас има и деца без родители, на конто ще връчим награди по случаи 24 май." Симпатичните яйца са едва по 50 стотинки. Цените н на останалите творби са съвсем символични.

ДЕСИСЛАВА МИТОВА

ВЕСТНИК "24 ЧАСА"

24 ЧАСА

ВЕСТНИК "СЕДМИЧЕН ТРУД"

СЕДМИЧЕН ТРУД Една проява, посветена на деня на музеите, събра за неповторимо преживяване деца и възрастни в музея "Земята и хората", Темата "Екология, етика, религия" беше замислена и представена като хепънинг, в който взеха участие ученици от 8-о СОУ в столицата, представители на музейното дело, духовни лица и семинаристи. "Може човек да превърне в рай своята земя, само когато носи рая в самия себе си в собствената си душа" - тези слова от беседата, която изнесе архимандрит Йоан от Софийската митрополия, добре илюстрират замисъла на организаторите. Той запозна децата с връзката между Бога, природата и живите същества от гледна точка на Православната църква. "От християнска гледна точка природата не е само вместилище на продукти за безотговорно потребление - каза той. -Всеки в храма е свещеник, служащ не на природата, а на самия Творец" "Хелънинг?"- би се запитал неосведоменият. за когото преподавателката от училището Илиана Бецинска бе подготвила подходяща справка. Заедно с пърформънса и екшьна, хепьнингът е авангардно изкуство - вид спектакъл, в които взимат участие и автори, и публика. Обединяващ в синтетично единство различни изразни средства - образ, слово, звук, светлина, движение, той се използва и като нетрадиционна форма за обучение. А и за оригинална творческа изява, както се видя от рисунките на децата. На фона на славянски църковни поснопения. изпълнени от хора на Софийската духовна семинария "Се. Иван Рилски", учениците претвориха своите идеи за един свят, в който, за разлика от обитавания, духовното е надвило ненаситния глад на материалното. Вярвам, че посланието, което им отправи директорът на музея Михаил Малеев - да намерят своя духовен път към едно по-разумно бъдеще и да го извървят честно и с достойнство, е стигнало до ума и сърцето на всяко дете.

Емилия ЙОРДАНОВА
Снимка
Румяна ВАСИЛЕВА