СЪБОР НА 12-ТЕ АПОСТОЛИ

Православната църква отбелязва паметта на всеки един от Дванадесетте апостоли – Петър Първовърховни, Андрей Първозвани, Яков Заведеев, Йоан Заведеев, Филип, Варто­ломей, Тома, Матей-евангелист, Яков Алфеев, Юда Яковов, Симон Зилот, Матий, Павел Първовърховни. В Светото пи­сание всички те са наречени апостоли славни и всехвални. За­това църквата празнува паметта на всички тях заедно и нари­ча този ден „Събор на светите Дванадесет славни и всехвални апостоли”.

Днес имат имен ден всички с имената Павел, Павлина и техните производни.

Днес българите отбелязват празника

ПАВЛЬОВДЕН

Народът ни е съхранил в представата за Павел приказния образ на по-стария брат, който носел със себе си огън и затова трябвало да бъде умилостивен и почетен в деня след Петров­ден.

С право в някои села наричат този ден аталия ден (лош Ден), на който все нещо ще се запали. Затова било табу да се Пали огън — да не бие град и мълния през годината. Жените не бесели хляб, за да не гние и червясва брашното. А стопанките ^йе трябвало да работят никаква къщна работа, за да се пред­пазят от паяци. Старо поверие било, че ако тази животинка полази на Павльовден – ще заболееш от неизлечима болест Обикновено през юни българите отбелязват и

СВЕТА ТРОИЦА

По традиция той се тачи винаги в неделя, 50 дни след ликден и бележи началото на така наречената Русалска не ля. Обичайният цикъл през тази седмица е осмислен от мнб поверия, забрани и обредни действия, които са непосредс но свързани със семантиката на сакралното време, беляз прехода от зимата към пролетта.

Ключово място в целия празничен цикъл имат вяр-нията за русалии, откъдето произлиза и наименованието седмицата. Най-опасни в тази неделя били русалската ср русалският петък и въртоглавият вторник, когато став много чудеса, а магиите имали необикновена сила. Зат жените още предишната седмица излизали на поляните ди изгрев слънце и берели пролетни лековити билки – пел орехова шума и лепта, които разпръсквали на двора, в обо в плевнята, в дома си, като вярвали, че така ще се предпаз от магиите и заклинанията на русалиите.

Според едно поверие още в неделята, в потайна доба в лото идвали магьосници, които пакостяли на хората и до тъка. За да се предпазят от гнева им и тяхното вредител< по традиция жените не работели през тези дни. Задължи! но било малко дете да не се оставя само да спи, като до винаги трябвало да има пелин, орехови листа или лепка, к то да го пазят от техните магии. Не трябвало да се изтърс трохите навън, за да не откраднат русалиите здравето и 6< кета в семейството. Табу било да се влиза в лозе или град! защото нямало да се роди нито грозде, нито плод.

Вярвало се още, че ако някой се разболее, русалиите-направили магия. Такъв човек не оставал жив. Затова хо та прибягвали до необичайни магически практики, с цел прогонят болестта. Омагьосани от русалии възрастните лекували най-често с баене, или с отвара от билката росе някои селища оставяли болният да пренощува на място,

дето расте тази чудна билка. Другаде битува вярването, че са­мите русалиите лекували болните, ако били праведни и няма­ли големи грехове.

В края на седмиците магьосниците излизали заедно с добитъка. Тогава стопанките задължително събирали зеле­нината от къщите си. Хвърляли я след говедата, заравяли я в земята, или я отнасяли на течаща вода, за се пречистят от вредоносните сили, които са обитавали около тях по време на Русалийската неделя. Част от тази зеленина някъде пазели като лек против неизлечими болести.

През юни за християните започват

ПЕТРОВСКИ ЗАГОВЕЗНИ

Летният пост винаги започвал една седмица след праз­ника Св. Дух и продължавал до Петровден. Затова неговата продължителност не е фиксирана и зависела от това, кога се празнува Великден.

Една легенда от с.Вълче поле открехва завесата към тайн­ственото въздържание от блажна храна, което християните ревностно спазвали. Тя разказва, че някога Света Богороди­ца била пчеларка и произвеждала много мед. За да можела да продаде меда си, наложила Богородичния пост. По това време св. Никола бил рибар, св. Петър – градинар, а Иисус Христос – свинар. По нейния пример те въвели Никулден-ския, Петровския и Коледния пост, за да могат и те да прода­дат своята риба, плодове, зеленчуци и свинско месо.

По традиция по време на Петровски заговезни вярващи­те не консумирали никакви храни от животински произход, спазвали известно въздържание от празненства и веселия.

ДЕН НА СВЕТИ ПЪРВОВЪРХОВНИ АПОСТОЛИ ПЕТЪР И ПАВЕЛ

Заради огромната им любов към Иисус Христос и все дайна апостолска дейност, нечовешките им страдания в и то на Спасителя и мъдрите им послания за основните прав ла на християнската вяра и живот, църквата с право е наречен светите братя Петър и Павел първовърховни първопресто ници и вселенски учители.

Всеки един от тях има своята лична биография и свой н повторим път до славата им на апостоли.

Петър, който като дете се казвал Симон, бил син на ри ря Йоан от Витсанда Галилейска. Заедно с брат си Андрей 6 от първите ученици на Иисус, който станал един от любим те му апостоли, когото Спасителят нарекъл Петър.

Ап. Петър се отличавал с пламенната си обич към своя жествен учител. Бил негов неразделен спътник и видял н важните случки в живота на Христос.

По време на празника Петдесетница, когато учениците Иисус били се събрали, при тях слязъл Светият Дух. Той изпълнил с мъдрост и духовна сила. По волята на Христос този миг те станали апостоли на Божието слово. Апостол! та си мисия св. Петър започнал в Йерусалим. След това п< тил църквите в Юдея, Галилея, Самария, бил в Лида, Иоп Кесария Палестинска.

За Пасха се върнал отново в Йерусалим и тогава бил точен от Ирод в тъмница. Получил свободата си с Бож” благословия, св. Петър предприел третото си пътешествие в градовете на Финикия.

Четвъртата му апостолска мисия била в Сирия и Антио-хля. После митарствал в Мала Азия и Египет. А последното си апостолско пътешествие светият отец направил след смърт­та на Св. Богородица отново в Египет. Оттук отпътувал за Британия, после за Гърция и о. Крит. Последната му спирка била в Рим, където Нерон жестоко преследвал християните. Тук ап. Петър бил предизвестен за своята скорошна кончи-на. Светецът бил заловен и хвърлен в тъмница. След няколко дни го осъдили на смърт.

На 29 юни 75 годишният апостол бил разпънат на кръст пред очите на целия град. Тялото му погребал епископ Кли­мент. На гроба му издигнали великолепен храм на негово име -един от най-големите и почитани храмове на християнския свят.

Павел, с рождено име Савел, бил евреин от град Tape. Имал римско гражданство и добро образование. Но прехра­ната си вадел, като правел шатри. Савел ревностно почитал езическите богове и хранел силна омраза към християните. Затова с охота ги преследвал, влизал в къщите им, влачел ги до затвора и ги хвърлял в тъмниците.

Един ден на път за Дамаск видял над главата си силно слънчево сияние, което го огряло. Паднал на земята и чул гла­са на Иисус, когото не познавал и никога не бил виждал. Хо­рата, които вървели с него, стояли вцепенени. Една невидима ръка хванала Савел и го отвела право в Дамаск. Три дни и три нощи той нищо не виждал, нито ял, нито пил. През цялото време само се молел.

На четвъртия ден го навестил непознат старец – апостол Ананий. Сложил ръцете си на очите на страдалеца и той прог­леднал. След това Савел смирено се прекръстил.

От този миг от свиреп богохулник и упорит гонител на християните Савел станал мъдър богослов и неуморен про­поведник на Евангелието. Своето обръщение към християн­ството и новото си звание той започнал с ново име — Павел.

Апостолът предприел много пътешествия в различни страни на Изтока, Гърция и Македония. Два пъти пътувал ^Чак до Рим. Непрестанните му апостолски мисии били съ­пътствани с внушителни проповеди и необикновени чудеса, изключително търпение, смиреност и огромно човеколюбие.

Прославил се с високите си християнски добродет* подвизи и забележителни трудове, юдеите в Йерусалим дели в лицето на св. Павел свой заклет враг. Затова го н ветили и подложили на големи страдания. После изпран светия отец в Кесария, където прекарал две години в ок Оттам го отвели в Рим и две години живял под стража, ван във вериги.

Получил за кратко свободата, св. Павел направил сво последно пътешествие в Азия и о.Крит.

Мъченическата си смърт свети апостол Павел намерил Рим на 29 юни 67 г. Като римски гражданин, той бил публ но посечен с меч.

Именници днес са всички с името Петър и неговите; изводни, Камен, Каменка, Каменно, Като, Качо и др.

В народния календар на 29 юни се празнува

ПЕТРОВДЕН

Свързвали го с горещото лятно слънце, с умирането възкръсването на всяка нова стопанска година и с легенда за доброволната жертва – тази, която винаги е била най-па на Господ.

Затова в някои краища празникът започвал още от р сутринта. Всички стопани отивали специално на нивите, дините, бостаните и лозята, хвърляли ситни камъчета и изр чали магически слова за плодородие и берекет.

С Петровден завършвал и петровденският пост. По тр ция отговявали с варено пиле и празнични погачки. Жен не работели. Ходели на празнична литургия в църквата, сели ябълки и обредните питки, колаци, които свещеника освещавал, преди да ги раздадат на роднини и съседи. Вярвало се, че така близките им на другия свят няма да останат никога гладни.

В много селища на Петровден се правел общоселски бан в памет на светеца. Най-често той бил съпътстван с жествен молебен за здраве и благополучие.

Петровден се празнува и от всички роми в България, роко разпространено сред тях било поверието, че този ден е много подходящ да се прави курбан за здраве. Затова във вся­ко семейство се колело обредно животно, най-често кокошка и се приготвяли обредна храна. Нареждала се празнична тра­пеза, която се съпътствала от всеобщо веселие.

Това, което отличавало курбана при ромите от този на другите общности, е идеята за правенето на обет или оброк при различни житейски ситуация – при болест или оздравя­ване, при избягване на някаква неприятност или необикнове­ни знамения, при лош сън или уроки.

ПРЕПОДОБНИ САМПСОН СТРАННОПРИЕМЕЦ

Сампсон се родил в знатно римско семейство. От малък заобичал Бог и неотменно следвал неговите закони.

Получил добро образование, Сампсон станал лекар. Про­чул със своето милосърдие, състрадателност и необикновени способности да лекува всякакви човешки недъзи. А когато родителите му починали, Сампсон използвал наследеното бо­гатство, за да помага на бедните, болни и онеправдани хора. Освободил робите си и им дал щедра милостиня.

После се заселил в Цариград. Построил си дом, в който да­вал подслон и хранел сиромаси и странници. Лекувал болните с Божията сила и правел много чудеса.

За изключителните му лечителски дарби научил и импе­ратор Юстиниан.

В знак на благодарност и по молба на Сампсон, построил Дом за болни и бедни хора.

Към края на живота си преподобни Сампсон бил ръкопо­ложен за свещеник, който се радвал на обичта и уважението На своите съграждани.

Преподобни Сампсон умрял в дълбока старост през 550 г.

ДЕН НА ПРЕПОДОБНИ ДАВИД СОЛУНСКИ

Давид бил родом от Мала Азия. Още на младини се пре­селил в Македония и там се отдал на отшелнически живот. Пребивавал близо до град Солун, в една колиба. Изучил Бо­жието слово, той мъдро наставлявал онеправданите и лекувал страдащите с чудотворната сила, която имал.

Преподобни Давид умрял през 540 г. в Солун. Светите мощи били погребани в една малка църква, която носи не­говото име.

ДЕН НА СВЕТА ПРЕПОДОБНОМЪЧЕНИЦА ФАВРОНИЯ

През III век император Диоклетиан започнал големи гоне­ния срещу християните. С тази задача той изпратил в източ­ните страни младия Лизимах, неговия чичо Селим и отряд войници, предвождан от родственика им Прим.

Пратениците пристигнали в областта Палмира. Селим, Който силно мразел вероотстъпниците, започнал безмилост­на разправа с тях. Лизимах и Прим трудно понасяли же костите, на които били подложени невинни хора. Затова/ дали обет да помогнат на християните и облекчат участта доколкото могат.

Когато пристигнали в град Сивапол, научили, че има п надесет благочестиви християнки. Те живеели в нещо манастир. Най-тачена сред тях била инокиня Феврония, вестна в града със своята красота,, доброта и мъдрост.

Лизимах и Прим известил и девиците за близките изш ния и те успели да се скрият. Останали само три от тях  и менката Бриена, престарялата инокиня Томаида и Февронкоято по това време била тежко болна. Скоро войниц открили беззащитните християнки и поискали смъртта Спасила ги намесата на Прим.

Пленен от красотата на Феврония, Прим разказал ката на младия Лизимах и те решили да измолят от Сс нейното спасение. Но римлянинът бил непреклонен. Той повядал да изпратят християнките на съд. Но когато в~ монахините в съда, Селим бил пленен от дивната хубост Феврония. Предложил й скъпи дарове и поискал тя да се о жи за него. Феврония била непреклонна и пред очите на ромно множество гласно назовала името на своя единств Бог. Разгневен, Селим заповядал да бият жестоко девицада палят тялото й с огън, да отсекат ръцете и краката й и края да отсекат главата й.

Съкрушен, Лизимах напуснал зрелището и безуте^-плакал. Скоро някаква тайна сила му известила, че чичо умрял по най-жесток начин. В този миг той намерил покой душата си. Изправил се пред жителите на града и сам пожелал да погребат тяло на света Феврония според християн обряд.

Привечер погребали тленните останки на мъченицат нейната обител. Оттогава в манастира всяка година тържествено се чествала мъченическата смърт на света Февро. Мнозина виждала светлия лик на девицата, а други – вярвали в чудесата, които ставали на нейния гроб.

На тази дата църквата отдава почит още на преподоб Дионисий Костурски и на преподобни Прокопий Варненски.