Православната църква отбелязва паметта на всеки един от Дванадесетте апостоли – Петър Първовърховни, Андрей Първозвани, Яков Заведеев, Йоан Заведеев, Филип, Вартоломей, Тома, Матей-евангелист, Яков Алфеев, Юда Яковов, Симон Зилот, Матий, Павел Първовърховни. В Светото писание всички те са наречени апостоли славни и всехвални. Затова църквата празнува паметта на всички тях заедно и нарича този ден „Събор на светите Дванадесет славни и всехвални апостоли”.
Днес имат имен ден всички с имената Павел, Павлина и техните производни.
Днес българите отбелязват празника
ПАВЛЬОВДЕН
Народът ни е съхранил в представата за Павел приказния образ на по-стария брат, който носел със себе си огън и затова трябвало да бъде умилостивен и почетен в деня след Петровден.
С право в някои села наричат този ден аталия ден (лош Ден), на който все нещо ще се запали. Затова било табу да се Пали огън — да не бие град и мълния през годината. Жените не бесели хляб, за да не гние и червясва брашното. А стопанките йе трябвало да работят никаква къщна работа, за да се предпазят от паяци. Старо поверие било, че ако тази животинка полази на Павльовден – ще заболееш от неизлечима болест Обикновено през юни българите отбелязват и
СВЕТА ТРОИЦА
По традиция той се тачи винаги в неделя, 50 дни след ликден и бележи началото на така наречената Русалска не ля. Обичайният цикъл през тази седмица е осмислен от мнб поверия, забрани и обредни действия, които са непосредс но свързани със семантиката на сакралното време, беляз прехода от зимата към пролетта.
Ключово място в целия празничен цикъл имат вяр-нията за русалии, откъдето произлиза и наименованието седмицата. Най-опасни в тази неделя били русалската ср русалският петък и въртоглавият вторник, когато став много чудеса, а магиите имали необикновена сила. Зат жените още предишната седмица излизали на поляните ди изгрев слънце и берели пролетни лековити билки – пел орехова шума и лепта, които разпръсквали на двора, в обо в плевнята, в дома си, като вярвали, че така ще се предпаз от магиите и заклинанията на русалиите.
Според едно поверие още в неделята, в потайна доба в лото идвали магьосници, които пакостяли на хората и до тъка. За да се предпазят от гнева им и тяхното вредител< по традиция жените не работели през тези дни. Задължи! но било малко дете да не се оставя само да спи, като до винаги трябвало да има пелин, орехови листа или лепка, к то да го пазят от техните магии. Не трябвало да се изтърс трохите навън, за да не откраднат русалиите здравето и 6< кета в семейството. Табу било да се влиза в лозе или град! защото нямало да се роди нито грозде, нито плод.
Вярвало се още, че ако някой се разболее, русалиите-направили магия. Такъв човек не оставал жив. Затова хо та прибягвали до необичайни магически практики, с цел прогонят болестта. Омагьосани от русалии възрастните лекували най-често с баене, или с отвара от билката росе някои селища оставяли болният да пренощува на място,
дето расте тази чудна билка. Другаде битува вярването, че самите русалиите лекували болните, ако били праведни и нямали големи грехове.
В края на седмиците магьосниците излизали заедно с добитъка. Тогава стопанките задължително събирали зеленината от къщите си. Хвърляли я след говедата, заравяли я в земята, или я отнасяли на течаща вода, за се пречистят от вредоносните сили, които са обитавали около тях по време на Русалийската неделя. Част от тази зеленина някъде пазели като лек против неизлечими болести.
През юни за християните започват
ПЕТРОВСКИ ЗАГОВЕЗНИ
Летният пост винаги започвал една седмица след празника Св. Дух и продължавал до Петровден. Затова неговата продължителност не е фиксирана и зависела от това, кога се празнува Великден.
Една легенда от с.Вълче поле открехва завесата към тайнственото въздържание от блажна храна, което християните ревностно спазвали. Тя разказва, че някога Света Богородица била пчеларка и произвеждала много мед. За да можела да продаде меда си, наложила Богородичния пост. По това време св. Никола бил рибар, св. Петър – градинар, а Иисус Христос – свинар. По нейния пример те въвели Никулден-ския, Петровския и Коледния пост, за да могат и те да продадат своята риба, плодове, зеленчуци и свинско месо.
По традиция по време на Петровски заговезни вярващите не консумирали никакви храни от животински произход, спазвали известно въздържание от празненства и веселия.