ДЕН НА СВЕТИ МАРТИН ИЗПОВЕДНИК, ПАПА РИМСКИ

Свети Мартин бил римски папа, който ревностно защи­тавал Християнското учение. Прочул се със своята мъдрост и добродетелност, той не се харесвал на еретиците, които импе­раторът покровителствал. За да въдвори спокойствие и мир в духовния живот на града, св. Мартин свикал събор. С пламен­ни слова осъдил ереста, а еретиците- анатемосал. За тази дър­зост папата бил изпратен в Цариград, заедно със св. Максим Изповедник. Там светите мъже били подложени на страшни мъчения, преживели много оскърбления и лишения.

Папа Мартин Изповедник завършили живота си в изгна­ние на остров Крим.

ДЕН НА СВЕТИ СВЕЩЕНОМЪЧЕНИК АРТЕМОН

Артемон бил благочестив свещеник от Лаодикия. Един ден от Рим пристигнал Патрикий – императорски чиновник и поискал християните да пренесат жертва на езическото ка-пище. Макар вече твърде стар, св. Артемон и няколко рев­ностни християни тайно отишли на капището и разрушили всички идоли. Узнал за деянието му, римският наместник по­искал отецъта да бъде задържан.

Патрикий потеглили към Кесария Палистинска заедно с св. Артемон. Там свещеникът бил подложен на големи изпи­тания. Бил хвърлен в тъмница и жестоко измъчван. Високи­ят дух и непоколебимост на светеца трогнали езическия жрец Виталий, който сам приел Христовата вяра.

Свети Артемон по чудо оцелял. Отишъл на уединено мяс­то в Мала Азия, където просвещавал непросветените в божи­ето слово. Но фанатичните езичници скоро го открили и го осъдили на смърт. Отсекли главата му за назидание на хрис­тияните.

Оттогава на този ден църквата чества мъченическата смърт на св. Артемон.

ДЕН НА ПРЕПОДОБНИ ВАСИЛИЙ ИЗПОВЕДНИК, ЕПИСКОП ПАРИЙСКИ

Преподобни Василий имал славата на добродетелен и мъ­дър християнин. Като човек, който познавал учението Хри­стово, той бил ръкоположен за епископ на град Пария, Мала Азия. През целия си живот св. Василий проповядвал Божието слово и обръщал езичниците в християни. По времето на им­ператор Лъв Иасврянин, един от най-ревностните иконобор­ци, светият отец понесъл много мъки и страдания. Живота си завършил като мъченик в името на Иисус,

Днес църквата почита паметта и на преподобна Анастасия И гумения.

ВЕЛИКДЕНСКИ ПРАЗНИЦИ

В края на април и началото на май българите празнуват едни от най-големите християнски празници, обобщено на­зовани вВеликденски. Те започват още с Връбница или Цвет­ница.

ВРЪБНИЦА, ЦВЕТНИЦА

С този пролетен, цветен празник българите отбелязват възраждането на природата и обновлението на света. Затова и ритуалите, свързани с него, се изпълняват за здраве, благо­получие и късмет.

По стар обичай още рано сутринта християните, облечени в празнични одежди, отивали в храма за тържествена служба и водосвет. След църковния обряд благословените вярващи си тръгвали с осветени върбови клонки, които носели в до­мовете си. От тях свивали малки венчета, които оставяли на иконата на Света Богородица, закичвали рогата на кравите и воловете или захранвали всички домашните животни, за да са плодовите и силни през годината. Пазели я до следващата Връбница, защото вярвали, че е благословена от Господ и има необикновена сила. Когато някой от семейството се разболе­ел, запалвали върбово клонче и с него прекаждали болния, за да си иде болестта. С осветена върба баели против уроки. Върбови венчета слагали на главата и кръста при главоболие и дископатия. Клонче от осветена върба забождали в земята, където ровели къртици, червеи или попови прасета, за да не вредят на посевите. С върбови венчета прогонвали градонос­ни облаци, като изричали тайнствени заклинания. Светена върба носели на гробищата, запалвали я и прекаждали гроба, за да предпазят душите на умрелите от тъмни зли сили.

Обичайно празникът продължавал с нареждането на се­мейна трапеза, на която традиционно се поднасяла риба. В някои селища се приготвяло обредното ястие тавалък – риба с ориз. След тържествения обяд всички се събирали на ме­гдана, където играели весели несключени хора, известни като буенец. Празникът завършвал със сключено хоро, на което се хващали всички присъстващи,

В някои краища на Връбница се изпълнявал последният ритуал от лазарските обичаи, т.нар. кумичене. Рано сутрин­та девойките, облечени в еднакви носии, се събирали на гру­пи. Всяка носела осветено върбово венче с белег – най-често цветен конец и обреден хляб – кукла. Цялата група отивала на река или друг водоизточник, като по пътя пеели лазарски песни. Момите се нареждали една до друга и едновременно хвърляли във водата своите венчета и парченце от обредния колак. Следели коя китка или хляб ще излезе най-напред. На която от девойките принадлежали те – била обявявана за ку­мица, най-главната сред тях. Лазарките изразявали своятапо-чит към нея, като я носели на ръце, не й минавали път. Пазе­ли пълно мълчание пред нея чак до третия ден на Великден, когато отивали в дома й, за да си вземат прошка. По време на ритуала се гадаело и за женитба. Ако пуснатите във водата венчета и залък хляб вървели бързо по водата – това било знак за скорошно задомяване. Ако ли пък някъде се заплетели или пък стоели на едно място – скоро нямало да има сватба.

Празникът продължавал в дома на избраната кумица, къ­дето нареждали богата трапеза. И завършвал на мегдана, с из­пълняването на кръшните хора и весели песни на лазарките. ‘

В първия ден от седмицата, в която е Великден, започва

СТРАСТНАТА СЕДМИЦА

По време на тази неделя вярващите християни изразява­ли своето страхопочитание към предстоящите великденски празни със спазването на различни забрани. Табу било да се пеят песни, да се играят народни танци, да се слуша музика. Християните вярвали, че този, който пристъпи забраните, ще го сполети лоша болест или голяма беда. От понеделника на Страстната седмица започвало и голямото великденско по­чистване – време, през което хората чистели къщите и пре­чиствали душите си, за да срещнат с радост Великия ден. Вторият ден от Страстната седмица народът ни нарича

ВЕЛИКИ ВТОРНИК

По стар обичай момите и младите булки ходели на мъл-чана вода. Донесена от три различни извора, над нея никой не проронвал и дума. С нея девойките и невестите измивали лицата и главите си, за да са здрави и честити. Вярвали в ней­ната тайнствена сила, затова я слагали на скрито място и с нея лекували различни болести.

Третият ден от Страстната неделя е известен като

ВЕЛИКА СРЯДА

В миналото жените не подхващали на този ден никаква домакинска работа. Табу било да се шие, плете, тъче и преде. Малките дечица ходели да берат свеж здравец, свивали кит­ки, с които шарели приготвените за Великден бели яйца. В някои селища стопанките на този ден боядисвали първите три червени яйца. Оставяли ги на видно място, за да ги огрее първо тях слънцето. Едно от тези яйца наричали за здраве на малките деца в дома. Него оставяли пред иконата на Св. Бо­городица. Второто носели на нива или лозе – за да прогонят болестите и вредоносните гадинки. А третото червено яйце оставяли за великденската погача.

В народния календар този ден е наречен

ВЕЛИКИ ЧЕТВЪРТЪК

ден, в който от векове се приготвят шарените яйца и кра­ваи за Великден.

Според един текст, запазен в манастира „Св. Анастасий” близо до Солун, ритуалното боядисване на великденски яйце съществува още от времето на апостолите и е свързан с една легенда за Мария Магдалена. Когато девата пристигнала в Рим, тя се представила пред римския император Тиберий, подала му едно червено яйце и казала: „Христос възкръсна”. Така тя показала своята вяра и обич към Иисус. Оттогава всички християни по нейно подражание започнали да си раз­дават червени яйца.

Според някои учени обаче този обичай е донесен по на­шите земи от славянските племена в края на V и началото на VI в. И днес в някои селища на Западна България шарените великденски яйца се наричат парашки. Етимологично те се свързват с древна славянска дума, която означава „гръм, свет­кавица” и имат семантична връзка със славянския бог Перун – бога на гръмотевиците. А името на този бог у полабските славяни и днес звучи като Четвъртък.

Традиционно жените боядисвали не по-малко от 40 на брой яйца, които събирали по време на целия пост. Обичай­но ги багрели в червена боя, приготвена от люспите на лук, корен на брош и липов цвят. Първо боядисвали първото яйце, снесено на Велики четвъртък. С него бабите търкали челцата на малките деца и ги благославяли: „Да сте червени и здрави като дядо Великден!”. Него оставяли пред иконата* или носели в черквата да пренощува една нощ. Пазели го до следващия Великден, защото вярвали, че яйце, боядисано в червено, има магическа сила. Затова червено яйце слагали в чеиза на момите – за щастие и късмет в брака. С такова яйце жените заплашвали градоносните облаци и прогонвали бури и гръмотевици. А други – заравяли в градина или нива, да пази посевите от природни бедствия.

С времето започнали да се правят и писани яйца. В тях девойки и млади невести влагали целия си талант, като ги ук­расявали с причудливи растителни и геометрични елементи. Димитър Арнаудов не случайно ги е нарекъл „първообраз на народното живописно изкуство”.

Широко разпространено сред българите е поверието, че в полунощ на Велики четвъртък небето се отваряло и душите на всички мъртви слизали на земята. Те оставали сред близ­ките си чак до Спасовден, до Св. Троица или до Св. Дух. За да ги сгреят, палели огньове. В тяхна чест жените приготвяли обредни питки, които раздавали сред близки и съседи.

В нощта на Велики четвъртък ходели и магьосници. Те бродили по тайна доба в нивите, градините, лозята, сред ов­цете и кравите. Излюпвали под мишниците си пилета-мам-ници, които превземали чуждото плодородие. Хората се страхували от тези бродници. Затова, за да се предпазят от тях, прекаждали около къщата и в двора или оставяли на си­норите трънки от глог.

Петъкът от Страстната седмица българите наричат

РАЗПЕТИ ПЕТЪК

Една легенда разказва, че когато разпнатият на кръста Иисус изкачвал върха, по пътя си срещнал една жена, която перяла. Той я помолил за малко вода, за да накваси пресъхна­лите си устни. Жената троснато плиснала вода към него, той едва отпил от нея и продължил безмълвен. По-нагоре добри хора, които пекли хляб, му дали един голям комат, който за­ситил глада му. Когато Христос стигнал върха, казал: „Нека жената, която переше днес, бъде проклета, а този, който пе­чеше хляб – бъде благословен!”.

Този ден българите почитали като най-тежкия ден от Ве­ликденската неделя, в който вярващите пречиствали душите и отваряли сърцата си към доброто.

Затова на Разпети петък не подхващали никаква работа. Хората вярвали в, че ако нарушават тази забрана, ще ги спо­лети непоправима беда. Преди изгрев слънце жените ходели да берат здравец и други полски цветя, които носели в църк­вата. След празничната молитва и символично погребение на Спасителя., всички присъстващи се провирали под масата, отецът ги благославял и им давал осветени цветя за здраве. Цветята оставяли пред иконата и пазели до следващия Разпе­ти петък. С тях жените лекували болни деца, слагали ги под възглавницата против уплаха или кадили с тях хора, които били урочасани.

На Велики петък девойките вземали квас и замесвали тес­то за великденския обреден хляб. Приготвяли няколко вида погачи, кошара, харман, яйченик, шарен колак, вилиден, ро-Дан и пр. На най-голямата погача правели украса – с червени яйца, около които моделирали отворена порта – за да „влиза берекетът в къщата”. Другите хлябове били малки, украсени с по едно червено яйце или пък с дупка в средата, в която слагали китка здравец. Наричали ги кукли и ги раздавали на първия гост на Великден, на кумицата, на децата в къщата.

ВЕЛИКА СЪБОТА

В този ден жените правели последните приготовления за Великден. В някои райони стопанките изпичали ритуалния хляб с великденска украса и месели малките обредни колач-ки. Други ходели на гости на своите кръстници или колели великденското агне.

Този ден се нарича още

ОДУШНИЦА

По стар обичай рано сутринта се ходело на гробищата, прекаждали се гробовете и се преливали с вино, палели се све­щи и се оставяли червени яйца. Жените варели жито и пра­вели обредни колаци за душите на умрелите, които раздавали на близки и съседи.

В неделя всички християни отбелязват най-светлия рели­гиозен празник

ВОСКРЕСЕНИЕ ХРИСТОВО

Наричат го още Пасха, което в превод значи „премина­ващ”. В българския народен календар той е популярен като

ВЕЛИКДЕН

Той носи повече от настроението на пролетното възраж­дане на природата и копнежа на хората към духовно пречист­ване. На този ден вярващите отварят сърцата си един за друг, с надеждата да бъдат щастливи и благословени.

Традиционно Великден се празнувал три дни – от неделя до вторник. Първият ден започвал с тържествена църковна служба. Вярващите палели свещи в името на Иисус Христос, които отнасят по домовете си. Благословени от попа, всич­ки се поздравявали се с думите „Христос воскресе – воистина воскресе”.

После цялото семейство се събирало на тържествен обяд у най-възрастните в рода. Стопаните приготвяли специално за празника печено агне, баница със сирене, обредни погачи, червени яйца, вино и плодове. Ритуално обядът започвал с прикаждане на софрата от стопанката на дома. Домакинът разчупвала високо над главата си обредния хляб и наричал по парченце за всеки член от семейството. Обядът завършвал с борене с великденските яйца. Хора казвали: „Да заговеем с бяло яйце, да отговеем с червено”. Най-радостни били деца­та, които се надпреварвали да се чукат с червени яйца, докато намерят кое от тях е борецът. Този, който спечелел надборва-нето, се радвал на голям късмет през годината.

В патриархалните представи червеното яйце имало ма­гическа сила. Яйцето било символ на космоса, който въплъ­щавал необикновената сила на природата. А червеният цвят символизирал неизчерпаемата енергия на небесното Слънце. Затова в чеиза на неомъжена мома слагали червено яйце, за да се задоми по-скоро. Когато извеждали добитъка за пър­ви път на паша, допирали го с червено яйце. Жените пазели черупките от великденските яйца през цялата година и с тях лекували децата против уплаха и уроки. С черупките на чер­вени яйца замазвали стените и пода на къщата и обора – да прогонят болести и гадинки, да има берекет и късмет в дома.

В някои краища на Великден по стар обичай младите се­мейства ходели на гости на своите кумове. Те винаги им носе­ли бъклица с вино, обреден хляб и кошничка с червени яйца. Кръстниците гощавали високите гости с вкусни гозби, като на всеки раздавали по едно писано яйце.

И през трите празнични дни всички се събирали на ме­гдана, играели прави хора в бавно, умерено темпо. Младите връзвали люлки на дърветата, на които се люлеели малките Деца и девойките. А ергените играели Каролен или Кральо Портальо.

Великден празнуват и част от българите мохамедани. Празникът наричат

ПАСКЕЛЕ

Паскальо, Паскеле гюн. Обичаите, свързани с него, носят повече белезите на пролетната мартенска обредност. На този ден палели огньове, за да прогонят злите сили, за да е плодо­родна годината, за да са силни и здрави хората и животните. Българомохамеданите вярвали, че на Паскеле настъпва маги-, ческото време. Тогава по земята бродели магьосници, които_? обират берекета по чуждите ниви и гради, крадат млякото на овцете и кравите, а заровените в земята богатства започвали да изпускат пламък.

Великденските празници почитат и ромите християни.’ Преди Великден те правели традиционното пролетно почист­ване, шарели яйца. С първото червено яйце посрещали слън­цето на Великден, за да бъде благословено с магическата сила на небесното светило. Вярвали, че ако пазят първото велик­денско яйце 7 години, жълтъкът му ще стане кехлибар. Пра­вели и обредните хлябове, украсени с червени яйца, и сладки козунаци, които раздавали за здраве на близки и съседи.

В народния календар седмицата след Великден е известна като

ТОМИНА НЕДЕЛЯ

В библейски план Томина неделя е свързана с мълвата за чудното Възкресение и с Тома, единствения от дванадесетте апостоли, които не повярвали в чудото.

Народните обичаи, които се изпълнявали този ден, фина–лизирали празничния великденски цикъл.

В миналото я наричали още Празна неделя, защото през цялото време работа не се подхващала. Жените не насаждали кокошки, защото нямало да се излюпят пиленца. Мъжете не подрязвали млади фиданки, защото нямало да родят никога плод.

В понеделник, втория ден на Великден, по стар обичай младежите излизали извън селището, разделяли се на две групи и търкаляли червени яйца помежду си. Имитативни-ят характер на обичая целял да гарантира плодородието през годината.

В Светла сряда пък девойките, които вече са лазарували, изпълнявали ритуала Мара Лишанка. Правели кукли, наре­чени Мара Лишанка, от три различни чехъла, които крадели от бременни жени. Вмъквали ги един в друг, като първият

₅инаги бил червен. За да приличат на истинска булка, слагали було, украсявали ги с накити и с песни ги понасяли към ре­ката. Там пеели, после умивали лицето на Мара, измивали и своите лица. Лазарките вярвали, че така ще прогонят лоши­те змейове, които крадели девойките, за да ги направят свои годеници. Така щели да си намерят добър момък, с който да се задомят и да имат щастлив живот. После играели Ладино хоро.

Четвъртъкът в някои селища е известен като Конски Ве­ликден. Рано сутрин жените ходели на нивите, обикаляли ги три пъти и заравяли в някой мравуняк червено яйце и парче от великденските погачи, за да прогонят облаците и градуш­ките и да се роди много жито.

В петък отбелязвали деня на св. Петка, която почитали като покровителка на небесните стихии. Наричали деня още Летен Петковден. В Странджанския край вярвали, че точно в полунощ срещу празника светицата се явявала на извор или чешма, във вид на бяла или златна патица. Който видел чуд­ната птици, мигом се излекувал от всякаква болест. Затова хората се стичали на такива места, в очакване на чудодейното изцеление.

Стара традиция е край църква или манастир, който носи името на св. Петка, да се правят всенародни веселия. За праз­ника жените приготвяли обредни хлябове, които раздавали за здраве и берекет. Организирали игри и състезания, играели буйни хора. Изпълнявал се ритуалът молебен за дъжд. Учас­тници в него символично напръсквали с чиста вода лицата си, за да са здрави и красиви. След празника всички се разо­тивали, като гледали да срещнат по пътя бременна жена или майка с мъжко дете. Вярвали, че те носят хубава поличба.

В някои краища Томината неделя завършвала с боядис­ването на червени яйца, които наричали за душите на умре­лите.

Краят на април или началото на май бележи началото и на големия юдейски празник

ПЕСАХ

С него е свързана библейската история за освобождаване­то на евреите от робството им в Египет. Водени от Мойсей, чудесното избавление на Давидовия род дошло след помощта -на Бога. Според легендата Той заставил фараона да освободи, юдеите, като му изпратил десет различни бедствия. Своето; спасение евреите постигнали едва след десетото наказание, според което всички първородни деца в Египет трябвало да бъдат погубени. Разкаялият се фараон и пълчищата му се> втурнали след евреите, за да ги върнат обратно. Те намерил_; смъртта си в морските бездни, виждайки как и последният! евреин преминава спокойно между изправените като стена-води на Червено море.

По традиция Песах продължавал осем дни. От тях праз­нични били само първите и последните два. Повече от обре-, дите, които се изпълнявали по време на празника, целели да, помогнат за избавление на юдеите от господството на египет-\ ските фараони.

Най-важно било да се приготви брашното за маца, която семейството консумира през всичките 8 дни на Песах. Тя се правела от хубаво, чисто жито, което слагали в нови или из­прани добре чували, в които не трябвало да има нищо остана­ло от миналогодишната реколта.

Десетина дни преди празника жените предприемали голя­мо пролетно почистване на дома. То продължавало няколко дни и завършвало с празнична церемония – главата на семей­ството започвал проверка, за да се увери, че никъде не е оста­нала и една трохичка хляб. По стар обичай жените оставяли в някой ъгъл парченце хляб, което трябвало да бъде намере­но от стопанина. Той го слагал на керемида, прибавял малко птича перушина и ги запалвал. С тях обикалял цялата къща, прекаждал я, за да прогони всички зли сили то дома си. Този нарочен обход на жилището се нарича калхамира.

Много време преди празника евреите угоявали гъска – па-, тос беслис, която колели за Песах и от нея приготвяли об­редни храни. Бялото месо и кълките окачвали на сушина и правели от тях т.нар. пачас и пичугас. От салото, нарязано на късчета, топели мас, част от която оставяли за готвене, ос­таналата смесвали с дървено масло. Най-големият деликатес били пръжките, които обичали еднакво много както децата,, така и възрастните. Традиция били за Песах ежедневната по­суда да се прибере в долапите и да се извадят специални ве­ликденски съдове и прибори.

Б подготовката за тържествената вечеря – седер Песах, били ангажирани изключително жените. Те приготвяли об­редните храни, като на трапезата задължително трябвало да има три броя бойос – един върху друг, печено яйце, овча плешка с месо, листа от маруля, керевиз, чашка с оцет и ха-росет.

Празничната гощавка започвала с ритуално измиване на ръцете. Главата на семейството произнасял тържествена молитва, която всички изслушвали прави. По време на мо­литвата стопанинът хапвал малко керевиз, натопен в оцет, който поднасял на всички останали. Ритуалът продължавал с четенето на Агадата, историята на празника, в което участ­вали само мъжете. Докато присъстващите слушали разказа за спасението на юдейския род, домакинът капвал по капка вино, която наричал за всяко бедствие, сполетяло еврейската земя по време на гонението. На определено място от Агадата стопанинът вземал средната маца, отрязвал от нея половина­та, поставял я в кърпа и я давал на едно от децата да я държи през рамо. По време на седера всеки изпивал по 4 чаши вино и преди да си тръгне, хапвал парченце от мацата.

Вечерята започвала след прочитането на Агадата. Ст^ панките поднасяли последователно различни обредни гозби -супа от счукана манура, кюфтета от спанак, агнешко печено. Късно вечерта произнасяли благодарствена молитва, пеели традиционната Хад гадя. Веселбата продължавала до сре­днощ.

На другата сутрин евреите ходели в синагогата на празнич­на служба. След това правели тържествена закуска с прочути­те бурмоеликос де Песах – мекици, направени от накисната във вода маца и яйца, печени яйца, приготвени по специален начин, и пиели мастика.

Традиционно празникът завършвал на осмия ден. Тогава всички децата ходели да събират млада трева. Родителите им я носели в синагогата, за да бъде благословена от равина. След ^това я връщали вкъщи и с нея покривали главите на малчу­ганите, произнасяйки благословията: „Да раснеш и да пора­снеш жив и здрав като тревата на полето!”.

ДЕН НА СВЕЩЕНОМЪЧЕНИК АНТИПА, ЕПИСКОП ПЕГАМСКИ

Антипа живял в края на I век в Пергама като благочестив и мъдър християнин. Избрали го за епископ на пергамската църква, но съгражданите му, които били фанатични почита­тели на идолите, не криели своята злоба към него. Епископът понасял гордо омразата към него и всеотдайно проповядвал Божието слово. Много езичници станали християни, а жерт­вите на капищата ставали все по-оскъдни.

Това силно смущавало император Доминциан и идолски-те жреци. Един ден те заловили Антипа и го изправили пред управителя на града. Обвинили го публично за всички беди, сполетели Пергама. В драматичен диспут между градоначал­ника и епископа св. Антиох непоколебимо защитавал своята вяра и разобличавал идолопоклонничеството. Обезумялата от ярост тълпа от езичници го хванала и отвела на капището. Нагорещили до червено най-големия идол, направен от мед и хвърлили в него светеца. Понесъл смирено униженията и нечовешките страдания, постепено силите напуснали свеще-номъченика и той издъхнал.

Добродетелните християни погребали мощите на епископ Антипа, а Бог надарил неговия гроб с лечебна сила.