Църковен календар

Page 18 of 36« First...10161718192030...Last »

3 ФЕВРУАРИ

ДЕН НА СВЕТИ СИМЕОН И ПРОРОЧИЦА АННА

Симеон бил благочестив старец от Йерусалим, който с дълбока вяра очаквал идването на Месия – Христос. И когато Иисус се родил, отецът отишъл в храма и там припознал своя единствен Бог. По-късно св. Симеон станал един от 70-те преводачи на старозаветния текст на Библията от еврейски на старогръцки език. В Иисус Христос повярвала и пророчица Анна, която му служила вярно до края на живота си.
Църквата почита паметта на светеца и пророчицата всяка година на 3 февруари.
В българския народен календар на 3 февруари се отбелязва

ДЕН НА СЕЯЧА
Празникът наричат още „ден на Светата Майка”. Жените вярват, че ако искат да заченат, трябва да раздадат на своите близки житен хляб с мая. Обредната погача измесват саморъчно, като премесват тестото няколко пъти. На последното месене правят кръст, а в четирите му краища слагат по една топка от същото тесто.
Изпечения хляб раздават на кръстопът. Всеки, който вземе от него, прави кръст към себе си и към жената, която е приготвила погачата. Ритуалът си повтаря три пъти, като се изрича благословия: „Тази година житен хляб в твоите ръце, догодина – скъпо дете под сърце”.

СРЕТЕНИЕ ГОСПОДНЕ

Според Моисеевия закон всяко първородно дете от мъжки пол трябвало да бъде посвещавано или представено на Бога. Затова на 40 ден след раждането на първото си момче жените трябвало да принесат жертва на Бога – богатите агне, а по-бедните – гургулица или гълъб. На този закон смирено се подчинила и света Богородица. Светата църквата причислиле Сретение Господне към дванадесетте най-велики християнски празници.
Празнуват Симеон, Симеонка, Симона.
В народния календар 2 февруари е популярен като

СИМЕОНОВДЕН (ПЕТЛЬОВДЕН)
Денят се тачи за здраве на добитъка. Наричат го още Зимен Симеоновден или Света Богородица.
Смята се за празник, свързан със спазването на ред забрани. В този ден не се реже, сече и цепи, затова се скриват всички остри предмети – брадвата забиват на дръвника, а ножа – удрят в желязо. Не се преде, не се тъче, не се шие или плете, не се готви, а хлябът се нарязва предишния ден. Мъжът и жената не се събират. Старо поверие е, че ако се роди животно с белег или човек – с недъг, стопанката не е спазвала забраните на Симеоновден.
В някои краища Симеоновден е известен като Петльов-ден. Възрастните свързват празника с древна легенда. Тя разказва за цар Ирод, който избил всички новородени деца, за да намери новия цар. За да спаси своя любим син, дева Мария белязала дома си и всички съседни порти с кръвта на обезглавен петел.
Оттогава петелът се превърнал в сакрален образ на изгрева и станал символ на вечния живот. А българите тачат Пе-тльовден за здраве на малките деца. На този ден не се работи. Рано сутринта във всяка къща, където има малко момче, колят курбан – черен петел. Ритуалът се изпълнява на прага на вратника. С кръвта на петела стопанинът прави кръст на вратата на дома си. От петела приготвят обредна храна, пекат малки кравайчета, които раздават на близки и съседи.

ДЕН НА СВЕТИ МЪЧЕНИК ТРИФОН

Трифон се родил около 225 г. в Комсада. Още юноша се прочул с чудесата си из цяла Фригия. С възкачването на им¬ператор Траян за християните настъпили тежки дни. Тогава започнало и мъченичеството на св. Трифон. Той бил заловен от римля¬ните, хвърлили го в тъмница, измъч¬вали го, за да се откаже от вярата в Бог. Разгневеният Аквилин, управи¬тел на източните римски земи, издал смъртна присъда и светецът бил пуб¬лично посечен. Тленните останки на св. Трифон християните погребали в родното му село.
Днес църквата почита и света мъ¬ченица Фивия Перпетуа.
Празнуват Трифон, Трифонка.

На 1 февруари българите отбелязват празника ТРИФОНОВДЕН
Той е включен към цикъл от три последователни дни, на¬речени Трифунци – 1, 2, 3 февруари. На 1 февруари се праз¬нува Трифоновден, на 2 февруари – Сретение Господне, а на 3 февруари – Свети Симеон.
В народните вярвания св. Трифон е патрон на лозята и лозарите. В една от многото легенди за него светецът е описан като лозар, който сам отрязал носа си с косера, докато заряз¬вал лозето. Затова Трифоновден наричат още Зарезановден или Трифон Зареза и се изпълняват обреди за плодородие на лозята през годината.
Още при изгрев слънцето мъжете лозари се събират и отиват на лозята. Те носят обредни храни – пита, варена ко¬кошка, пастърма, баница, ракия и бъклица с вино. Обикнове¬но ходят на групи и водят със себе си гайдар. В лозите всеки си избира по един корен от гроздето. Стопанинът поръсва лозниците със светена вода, взета сутринта от църквата и ги полива с вино. След това отрязва първите пръчки, като изри¬чат благословия. От тях свива венчета, които поставя на кал¬пака си, окичва портата на дома си или оставят на иконата. От лозовите пръчки слагат и в бъклицата с вино.
След зарязването всички участници в ритуала се събират и правят обща трапеза. На нея нареждат гозбите, приготвени за празника. Под съпровода на гайди и други инструменти играят хора и пеят песни. В някои селища различните групи взаимно си гостуват или се събират в кръчмата, където се ве¬селят до зори.
Във високопланинските селища, където лозарството не е разпространено като поминък, празникът на св. Трифон е свързан с ритуалното магическо заплашване на дървета, които не дават плод. Двама здрави мъже изпълняват обред, известен в родопския край като „тропосване”. Преди изгрев слънце те отиват с брадва при дърветата, които са без плод. Единият от тях замахва с брадвата, като с думи се заканва да отсече фиданката. Другият го моли да я пощади, като го убеждава, че дървото ще роди плод през годината.
В народната митология битува поверието, че Трифонов¬ден е „хиталия ден”, т.е. лош ден. Затова на Трифоновден жените не подхващат никаква работа. Табу е да се докосват до остри предмети – нож, ножица, игла, куки, брадви и секи-ра. Вярва се, че ако жената се нарани с някои от тези сечива – може да се роди недъгаво дете или сакат добитък. Денят е най-опасен за бременните жени. За да предотвратят всякаква злополука с остър предмет, жените или удрят ножа най-пър-во в огнена главня, или отрязват три пръчки с ножица, които хвърлят във вода.
Трифоновден се почита и като празник на мишките -„Мишкини празници”. За да прогонят животинките от домо¬вете си, жените режат опашките на малките вредители, удрят ги три пъти на прага и три пъти на дръвника. В други краища пък празнуват Трифоновден в чест на зайците. Наричат го „Сечко-Дечко”. Жените месят малка питка, която изпичат в огнището, след като хвърлят в него заешки гребки. Питката раздават сред близки и съседи, за да умилостивят зайците.

ДЕН НА ПРЕПОДОБНИ МАКСИМ ИЗПОВЕДНИК
Преподобни Максим се родил в Цариград в знатно семейство. Като човек с широк светоглед и знания, той заемал длъжността на императорски секретар. Скоро бил принуден да напусне поста си и да се отдаде на уединен живот в Кри-водолската обител. По-късно монасите го избрали за игумен на манастира. Духовният живот на Максим бил неразривно свързан с догматичната борба против ереста на монотелитите. Светецът се утвърдил като един от най-ревностните привърженици на православието. Еретиците го отвлекли в Цариград и го осъдили на заточение в крепостта Визия в Тракия. Там бил подложен на нечовешки изтезания – отрязали му езика, отсекли едната му ръка, за да не може да проповядва и пише, но това не сломило вярата му. През VII в., когато православието възтържествувало над ереста, мъченическият подвиг на св. Максим бил оценен по достойнство.
Църквата почита и свети мъченик Неофит.
Днес българските роми тачат
БАБИНДЕН
Понякога той се празнува в тесен семеен кръг. Но по-често има характер на всеобща веселба, в която участват само жените от общността. Бабите, израждали бебета, обикалят под съпровода на весела музика всички къщи в махалата или селото. В знак на благодарност и с пожелание за дълъг и щастлив живот, стопанките им поднасят дарове. След това всички участнички в ритуала се събират на мегдана и нареждат празнична трапеза, пеят и танцуват. И до днес ромите се шегуват: „Там, където жените празнуват Бабинден, мъж не смее да премине”.

ДЕН НА СВЕТИ ЕВТИМИЙ, ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ
Църквата почита този ден в памет на св. Евтимий (с добро сърце, блага душа – от гръцки), патриарх Търновски. Той посветил ,живота си на Бога и в служба на своя народ. Търновският патриарх направил поправки в богослужебните книги, подобрил българския правопис, опреснил книжовния език, за да бъде достъпен и разбираем за хората. През 1393 г. Евтимий се включил в отбраната на обсадения от османските орди Търновград.
След превземането на столицата завоевателите осъдили българския патриарх на смърт чрез посичане. Народното предание разказва, че ръката на палача се вцепенила, когато вдигнал меча над главата на светеца. През 1394 г. патриарх Евтимий бил изпратен на заточение, но днес никой не знае гроба му. В памет на светеца всяка година на 20 януари православните отбелязват тържествено името на търновския патриарх.
Днес църквата почита и преподобни Евтимий Велики.


Page 18 of 36« First...10161718192030...Last »