Църковен календар

Page 2 of 3612345102030...Last »

24 ЮНИ

ДЕН НА СВЕТИ НИКИТА, ЕПИСКОП РЕМЕСИАНСКИ

Свети Никита бил славянин от град Ремесиана. По; добро образование, той изучил Христовото учение no-j от всички други науки.

По волята на всички християни в града Никита бил избран За техен епископ. Скоро светият отец се сдобил със славата на най-учения епископ, който дошъл от Дакия, за да проповядва справедливо Евангелието между славяните в Нишко-Пирот-ската област.

Свети Никита починал на пределна възраст около 420 г.

Днес църквата отбелязва още рождението на св. Йоан Предтеча и Кръстител Господен.

Именници днес са Еньо, Енчо, Ена, Енина, Еница, Енка, Радена.

На 24 юни всяка година българите празнуват ЕНЬОВДЕН или както още го наричат Яньов-ден или Драгойка.

Като един от най-почитаните лет­ни календарни празници, той е съ­четал древни представи и вярвания, колоритни обреди, гадания и магии, които му придават особен натюрел.

В народните схващания Еньовден бележи средата на лятото. В този ден „св. Еньо започвал да кърпи кожухчето си”, а слънцето ставало по-рано от всякога. То седяло на небето по-дълго, къпело се в живо вода и така, осветено и огнено, се обръщало на другата страна. Оттогава дните започвали да стават по-къси, а нощите – да нарастват.

Разказват още, че на Еньовден слънцето било особено иг­риво и благодатно. И млади, и стари жадували да се докоснат До неговата животворна сила. Затова всички ставали още пре­ди да се покаже небесното светило на хоризонта. С притаен Дъх очаквали мига, в който то ще ги огрее с жарките си лъчи Ще ги дари с жизненост и здраве до следващия Еньовден.

В някои краища в този ден момите, ергените и децата хо­дели по ливадите и се търкаляли в росата, за да са силни и жиз­нерадостни. Къпели се в реки и извори, в които и слънцето е Умило лицето си, за да са весели и щастливи. Девойките изна­сяли навън чеиза си, за да го погледне и благослови слънцето.

Младежите палели огньове и ги прескачали, за да са силни и жизнени. Жените и мъжете се качвали по баирите, гледали сенките си и гадаели дали ще са здрави през годината.

Отколешна традиция е да се берат билки на Еньовд-Старо поверие разказва, че на този ден звездите слизали земята, баели на лечебните треви и те ставали още по-лековити. Билетата познавали почти всички жени, но най-мно врачки и баячки. От тях свивали еньовденски китки, с които се кичели и млади, и стари. А момите, ергените, децата и бо навите се провирали през големи венци от еньовденско би за здраве. Пазели билките на тайно място и с тях лекували разни болести.

Някого се вярвало, че на Еньовден бродели магьосш по нивите, за да оберат плодородието. Познавали ги по то; че били млади и красиви жени, които ходели голи или лечени в дълги белите ризи, яхнали кросно от стан. С него събирали росата и с нея месели обредна пита, която слагали своите хамбари, или пък откъсвали двойните класове, кои. хвърляли върху своето жито. Така берекетът оставал у тях затова, за да се предпазят от вредоносните действия на магьосниците, най-често стопанките обхождали посевите, зарязвали класовете в краищата на нивите, чертаели кръгове от катран и оставяли тръни от глок, които имали магическа сила прогонват всички лоши същества.

Ключово място в празничната обредност на Еньовден ритуалът еньова буля. Той се изпълнява за осигуряване добра реколта. И в него традиционно участвали само дево ки. Главно действащо лице било еньовчето, от където и името на обичая. Това обикновено било малко момиче, възраст от 3 до 5 години, или сираче.

Още рано сутринта момите се събирали в дома на еньо чето, обличали го в булчинска носия и го забулвали с червено було или пък в бяла дълга риза, с бяла кърпа на главата, дължително на кръста си носело пояс от пелин, на главата слагали венче от пелин, а в ръцете си държало китка пел или други цвете. Една от момите слагала еньовчето на рг нете си и тръгвали да обикалят нивите, градините, лозят кошарите. Благославяли всеки стопанин и му целували ръка. По пътя пеели и танцували, берели цветя и билки, от които виели чудни венци и китки.

Б някои добруджански села този обичай естествено се пре­ливал в ритуала напяване на китки. По същество той пред­ставлявал гадание за женитба. Участничките в еньовата буля се събирали в дома на еньовчето. Всяка от тях пуска в менче китка от еньовски билки, на която е вързала пръстен. Нареж­дали се в кръг и започвали на припяват и наричат, докато еньовчето вади от водата китките. По съдържанието на всяка припявка гадаели коя мома ще е по-честита, коя първа ще се омъжи, какъв ерген ще я поиска за жена, хубав или лош ще бъде късметът й. Ритуалът обичайно завършвал с празнична трапеза и шумно веселие, към което често се присъединявали и ергените в селото.

Да се гадае за женитба, е много разпространен сред бъл­гарите мохамедани в Родопите. В навечерието на Еньовден момите виели китки от орехови листа, на които връзвали и пръстен. Пускали ги в меден бакър с мълчана вода и ги ос­тавяли да пренощуват една нощ под червен трендафил. На сутринта се събирали на това място, измивали първо лицата си с пренощувалата вода и тогава започвали да наричат за бъ­дещето на всяка девойка.

Други пък отивали в нощта срещу Еньовден да пренощу­ват в чужда къща. Под възглавниците слагали еньовденска китка или пръстен и вярвали, че ще се омъжат за този ерген, когото са сънували.

ДЕН НА СВЕТИ МЪЧЕНИЦА АГРИПИНА

Агрипина живяла във времето на император Валери От ранна възраст била възпитана да обича Иисус и вярно му служи. В името на Христовата вяра девицата премин-през много изпитания.

Когато умряла, три добродетелни жени пренесли  тялото на св. Агрипина в Сицилия. Оттогава над светите щите на мъченицата ставали много чудеса. А местните хри тияните дълбоко я почитали като своя закрилница.

ДЕН НА СВЕТИ СВЕЩЕНОМЪЧЕНИК ЕВСЕВИЙ, ЕПИСКОП САМОСАТСКИ

Свети Евсевий бил епископ на град Самосат, област Анти­охия през IV век. Той живял и проповядвал в трудни времена, Когато арианската ереси имало много силни позиция в духов­ния живот на град. А в Антиохската епархия се водела би за епископския престол.

Спечелил я св. Мелетий, когото считали за съмишлегг на арианите. Но истината била друга – антиохският еписк се оказал един от най-ревностните защитници на правосл; ните канони. Това възбудило негодуванието на еретиците те решили да го отстранят от поста му. Затова им трябв актът, с който Мелетий бил избран за техен духовен вод-Съхранявал го св. Евсевий. Самосатският епископ отказал предостави този документ, защото смятал това за посегат ство срещу Светата църква. Така той спечелил симпатиите царя и правото още много години да управлява своето пас и мъдро да проповядва христовото учение.

Към края на живота си, подобно на много християнс епископи, св. Евсевий бил преследван и гонен от еретищ Изпратен на заточение, той понесъл много мъки и страдан] След един страшен побой от разгневена арианка от Само: светецът намерил своята мъченическа смърт.

ДЕН НА СВЕТИ МЪЧЕНИК ЮЛИАН ТАРСЯНИН

Юлиан бил единствен син в семейство на бедни хрис­тияни от гр. Tape. Когато император Диоклетиан започнал страшните гонения срещу християните, младежът бил задър­жан под стража и подложен на жестоки изтезания. Но нито заканите, нито обещанията можели да отвърнат Юлиан от вярата му в Бог.

По заповед на императора цяла година развеждали непо­корния християнин по разни градове в Киликя, а той смире­но понасял всички унижения и страдания. Когато пристигнал в град Егея, затворили светеца в тъмница. Там го посетила родната му майка. С мъдри слова тя напътствала и подкрепя­ла духа на изнемощелия си син.

Когато физическите сили напуснали св. Юлиан, мъчите­лите хвърлили безжизненото му тяло в морето. Намерила го изхвърлен на брега една благочестива вдовица. Прибрала го и го занесла чак в Александрия. Там погребали тленните остан­ки на светеца с подобаваща чест.

ДЕН НА СВЕТИ СВЕЩЕНОМЪЧЕНИК МЕТОДИЙ, ЕПИСКОП ПАТАРСКИ

Свети Методий бил един от най-ревностните поборн за православната вяра и най-богат на мъдрост човек.

Той бил добродетелен християнин и затова още като го избрали за епископ на Патария. Преживял жестоките нения срещу своите събратя през III и IV век, светецът ревностно пазел паството и мъдро го управлявал. Страданията и униженията, на които бил подложен светия отец, не му по­пречили да напише великолепни съчинения. На църквата той завещал прочутото произведение “За Възкресението”, обяс­нение на книга Битие, Песен на песните и др.

Патарският епископ умрял мъченически в името на Хрис­товата вяра.

На тази дата църквата почита и преподобни и равнопо­ставен Наум Охридски.


Page 2 of 3612345102030...Last »