Свети Никита бил славянин от град Ремесиана. По; добро образование, той изучил Христовото учение no-j от всички други науки.
По волята на всички християни в града Никита бил избран За техен епископ. Скоро светият отец се сдобил със славата на най-учения епископ, който дошъл от Дакия, за да проповядва справедливо Евангелието между славяните в Нишко-Пирот-ската област.
Свети Никита починал на пределна възраст около 420 г.
Днес църквата отбелязва още рождението на св. Йоан Предтеча и Кръстител Господен.
Именници днес са Еньо, Енчо, Ена, Енина, Еница, Енка, Радена.
На 24 юни всяка година българите празнуват ЕНЬОВДЕН или както още го наричат Яньов-ден или Драгойка.
Като един от най-почитаните летни календарни празници, той е съчетал древни представи и вярвания, колоритни обреди, гадания и магии, които му придават особен натюрел.
В народните схващания Еньовден бележи средата на лятото. В този ден „св. Еньо започвал да кърпи кожухчето си”, а слънцето ставало по-рано от всякога. То седяло на небето по-дълго, къпело се в живо вода и така, осветено и огнено, се обръщало на другата страна. Оттогава дните започвали да стават по-къси, а нощите – да нарастват.
Разказват още, че на Еньовден слънцето било особено игриво и благодатно. И млади, и стари жадували да се докоснат До неговата животворна сила. Затова всички ставали още преди да се покаже небесното светило на хоризонта. С притаен Дъх очаквали мига, в който то ще ги огрее с жарките си лъчи Ще ги дари с жизненост и здраве до следващия Еньовден.
В някои краища в този ден момите, ергените и децата ходели по ливадите и се търкаляли в росата, за да са силни и жизнерадостни. Къпели се в реки и извори, в които и слънцето е Умило лицето си, за да са весели и щастливи. Девойките изнасяли навън чеиза си, за да го погледне и благослови слънцето.
Младежите палели огньове и ги прескачали, за да са силни и жизнени. Жените и мъжете се качвали по баирите, гледали сенките си и гадаели дали ще са здрави през годината.
Отколешна традиция е да се берат билки на Еньовд-Старо поверие разказва, че на този ден звездите слизали земята, баели на лечебните треви и те ставали още по-лековити. Билетата познавали почти всички жени, но най-мно врачки и баячки. От тях свивали еньовденски китки, с които се кичели и млади, и стари. А момите, ергените, децата и бо навите се провирали през големи венци от еньовденско би за здраве. Пазели билките на тайно място и с тях лекували разни болести.
Някого се вярвало, че на Еньовден бродели магьосш по нивите, за да оберат плодородието. Познавали ги по то; че били млади и красиви жени, които ходели голи или лечени в дълги белите ризи, яхнали кросно от стан. С него събирали росата и с нея месели обредна пита, която слагали своите хамбари, или пък откъсвали двойните класове, кои. хвърляли върху своето жито. Така берекетът оставал у тях затова, за да се предпазят от вредоносните действия на магьосниците, най-често стопанките обхождали посевите, зарязвали класовете в краищата на нивите, чертаели кръгове от катран и оставяли тръни от глок, които имали магическа сила прогонват всички лоши същества.
Ключово място в празничната обредност на Еньовден ритуалът еньова буля. Той се изпълнява за осигуряване добра реколта. И в него традиционно участвали само дево ки. Главно действащо лице било еньовчето, от където и името на обичая. Това обикновено било малко момиче, възраст от 3 до 5 години, или сираче.
Още рано сутринта момите се събирали в дома на еньо чето, обличали го в булчинска носия и го забулвали с червено було или пък в бяла дълга риза, с бяла кърпа на главата, дължително на кръста си носело пояс от пелин, на главата слагали венче от пелин, а в ръцете си държало китка пел или други цвете. Една от момите слагала еньовчето на рг нете си и тръгвали да обикалят нивите, градините, лозят кошарите. Благославяли всеки стопанин и му целували ръка. По пътя пеели и танцували, берели цветя и билки, от които виели чудни венци и китки.
Б някои добруджански села този обичай естествено се преливал в ритуала напяване на китки. По същество той представлявал гадание за женитба. Участничките в еньовата буля се събирали в дома на еньовчето. Всяка от тях пуска в менче китка от еньовски билки, на която е вързала пръстен. Нареждали се в кръг и започвали на припяват и наричат, докато еньовчето вади от водата китките. По съдържанието на всяка припявка гадаели коя мома ще е по-честита, коя първа ще се омъжи, какъв ерген ще я поиска за жена, хубав или лош ще бъде късметът й. Ритуалът обичайно завършвал с празнична трапеза и шумно веселие, към което често се присъединявали и ергените в селото.
Да се гадае за женитба, е много разпространен сред българите мохамедани в Родопите. В навечерието на Еньовден момите виели китки от орехови листа, на които връзвали и пръстен. Пускали ги в меден бакър с мълчана вода и ги оставяли да пренощуват една нощ под червен трендафил. На сутринта се събирали на това място, измивали първо лицата си с пренощувалата вода и тогава започвали да наричат за бъдещето на всяка девойка.
Други пък отивали в нощта срещу Еньовден да пренощуват в чужда къща. Под възглавниците слагали еньовденска китка или пръстен и вярвали, че ще се омъжат за този ерген, когото са сънували.