Църковен календар

Page 21 of 36« First...10192021222330...Last »

9 ЯНУАРИ

ДЕН НА СВЕТИ МЪЧЕНИК ПОАИЕВКТ
Полиевкт бил римски войник, живял по времето на император Валериан. Силна дружба имал с Неарх, ревностен християнин, който му разкрил тайните на Христовото учение. Когато с благословията на императора избухнало осмото жестоко гонение срещу християните, Полиевкт за първи път усетил заплахата, че може да загуби най-верния си приятел. Тогава прозрял кой е истинският Бог и колко нищожни са езическите идоли.
За проявената дързост войнът бил хванат, изтезаван и накрая – осъден на смърт. Светецът станал първият мъченик за Христовата вяра в арменския град Мелитин на р. Ефрат. В негова памет бил построен храм, в който по-късно се молил самият Евтимий Велики.

ДЕН НА ПРЕПОДОПОБНА ДОМНИКА
Благородната девица Домника пристигнала в Цариград с една единствена мисъл – да се покръсти в Христовата вяра. С огромно желание тя се отдала на аскетичен живот и достигнала до високо духовно съвършенство. То било осенено от Бога с дар на прозорливост и чудотворство.
До края на своя живот Домника, която имала власт над природните сили и съдбата, се посветила да лекува болните и помага на слабите и беззащитните.
Днес църквата почита и преподобни Георги Хозев.
В българските народни традиции денят е популярен като
БАБИНДЕН
празник на жените, помагали при раждане. В него няма никакъв религиозно-каноничен елемент. Цялата обредност е свързана с желанието да се изкаже благодарност на жените, бабували при раждането.
Преди изгрев слънце всички раждали жени отиват в дома на бабите, за да ги поздравят. Те им носят сапун, кърпа, цвете, котле с вода, подарък, ракия, мезета и вкусни гозби. Още на вратата целуват ръка на бабите, закичват ги с цветя и им носят подаръци.Стар обичай е жените първескини (родили за първи път) да приготвят за Бабинден обреден хляб. Той е с дупка по средата, през която бабата провира три пъти ленена риза, престилка и пъстри вълнени чорапи. Благославя за здраве майката и детето.
В миналото в някои краища на България празникът продължавал чак до вечерта. В дома на бабата нареждали празнична трапеза. Облечени в пъстри носии, с песни и смях, при нея се събирали всички жени, ображдани от нея. Бабата прекаждала гозбите и благославяла гостенките си с думите: „Тези, които са се сдобили с деца през тази година, да си имат бебе и догодина. Тези, които си нямат, да си проимат. Амин”. След това бабата разчупвала обредните хлябове, като раздавала по парче на всички жени, дошли да й изкажат почит и благодарност.

СЪБОР НА СВЕТИ ПРОРОК, ПРЕДТЕЧА И КРЪСТИТЕЛ ГОСПОДЕН ЙОАН

Църквата е отредила този ден за възпоминание на светия Господен Кръстител Йоан. Нарекли го „негов събор”, защото на богослужебното тържество всички вярващи са призовани да се съберат за молитвена прослава на Божия пророк и праведник, изпълнил своята главна мисия – представянето на
Иисус Христос за обществено служение и покръстването му във водите на река Йордан.
На 7 януари българите отбелязват

ИВАНОВДЕН

Празникът честват всички с имената Йоан, Иван, Иванко, Иванща, Иво, Иванка, Ваньо,Ваня, Джони, Жана, Нако, Янаки, Калоян, Калчо.
По стар обичай именниците насила се къпят в реката или на чешмата за здраве. Тези, които не искат, трябва да се откупят с пари или като почерпят гостите си с вино. Майките и съпругите им приготвят обреден хляб – петохлебие, който носят в църквата и оставят пред иконата на св. Йоан Кръстител. Опят от попа, хлябът се връща обратно вкъщи и се раздава на близки и съседи за здраве на именника.
В миналото обичаите на Ивановден били в непосредствена връзка с институциите на побратимството и кумството. В някои селища на този ден се организират игри и карнавали. На Ивановден в град Тетевен по традиция се прави Иванов-денска кушия – надбягване с коне.
Всяка година на 7 януари в арменската църквата се отслужва заупокойна панихида за душите на умрелите.

През IV в. църквата разделила двата празника и започнала да чества на 25 декември Рождество Христово, а на 6 януари – Богоявление.
Именници днес са всички, които се казват Йонко, Йонка, Йото, Йордан, Йорданка, Данчо, Даци, Дако, Богомил, Ботьо, Бочко.
В народните традиции денят е популярен като Йорданов ден, Водици, Водокръщи, Водокръщене.
В българската традиция той бележи края на т.нар. мръсни дни и е свързан с езически вярвания и ритуали за здраве, плодовитост и берекет в семейството. На този ден се изпълняват редица ергенски и момински обичаи.
Своята християнска преосмисленост обичаите на Йорда-новден намират израз в църковно каноничното кръщаване на водата. Рано сутринта всички християни отиват на черква, облечени в чисти празнични дрехи. След тържествената служба свещеникът повежда хората към близка река, извор, водоем, където хвърля кръста. За изваждането му скачат мъже и ергени. Старо поверие е, че ако кръстът замръзне във водата, християните ще бъдат здрави и бодри през годината.
Най-късметлия от всички е този, който хване кръста. Вярващите го даряват с пари и го почитат през годината. Днес е

АРМЕНСКАТА НОВА ГОДИНА

Арменската църква е единствената, която отбелязва едновременно Рождество Христово и Кръщение Господне. Празникът наричат Богоявление. Традицията да се почитат двата празника в един ден произтича от Стария завет, според който никой няма право да проповядва, докато не навърши 30 години. Затова Иисус Христос е започнал да проповядва, когато достигнал тази възраст.
Още в навечерието на 6 януари, Бъдни вечер, в църквата се отслужва Рождественска литургия, която се чете със запалени лампади. Те символизират витлеемската звезда. В дома на всяко арменско семейство се прави празнична трапезата. На нея задължително се нареждат постни ястия, както при всички православни.
На 6 януари в храма се отслужва Богоявленски водосвет, при който водата се освещава с Библията, кръст и миро. С осветената вода се благославят вярващите, а след това се раздава на всички присъстващи. След службата младежите тръгват по къщите да коледуват със запалени от свещеника фенерчета, както повелява традицията. По стар обичай в следващите 40 дни свещениците обикалят всички арменски семейства, за да ги благословят.

ДЕН НА СВЕТИ МЪЧЕНИЦИ ТЕОПЕМПТ И ТЕОНА

Епископ Теопемпт е един от верните служители на Христовата вяра, дал съвършен пример за свръхчовешка издръжливост. Затворен в тъмница по заповед на император Диокле-тиан, той е свирепо измъчван за назидание на своите братя по вяра в продължение на 22 дни. Горен в разпалена пещ, упояван със силна отрова, обесен на дърво с камък на врата, св. Теопемпт оставал винаги жив.
Тогава езичникът Теона, един от най-верните жреци на Хеката, направил смъртоносна отрова, с която да погубят праведния християнин.
И този път вярата на мъченика Теопемпт била по-силна от отровата и той оживял. Като видял чудото пред очите си, Теона паднал пред нозете на епископа, признал силата на Ии-сус Христос и станал негов последовател.
Днес се почита и преподобна Синклитикия.
В българската народна традиция денят преди Богоявление се нарича Кръстовден, Кръста, Кръстци, Попова Коледа. По стар обичай правят последната кадена вечер. Приготвят се постни гозби, жито и обреден хляб с богата украса – вечерня или боговица, на която забождат недогорялата свещ от втората кандилка. Преди да започне вечерята, празничната трапеза се прекадява три пъти от стопанката на дома. Когато гостите се разотидат, месалът, на който били наредени гозбите, три пъти се „сурва”, за да е плодородна и щедра годината.
БОГОЯВЛЕНИЕ
Това е един от най-древните Господски празници, който от II в. бил съединен с честването на Рождество Христово. Наричали го Богоявление, защото при кръщението си във водите на Йордан Иисус Христос се явил на света за обществено служение, за разлика от времето на неговото раждане, когато се явил пред хората само в плът.


Page 21 of 36« First...10192021222330...Last »