Църковен календар

Page 22 of 36« First...10202122232430...Last »

1 ЯНУАРИ

ДЕН НА СВЕТИ ВАСИЛИЙ, АРХИЕПИСКОП НА КЕСАРИЯ КАПАДОКИЙСКА

Днес църквата почита свети Василий Кесарийски, отдал целия си живот в служба на Христовата вяра и благотворителност. На 1 януари е смъртта на архиепископ Василий, а пред паметта му се прекланят християни, юдеи и езичници, на които светецът е сторил много добрини през земния си път.
Днес се отбелязва и Обрезание Господне. Имен ден празнуват Васил, Василка, Василена, Весела, Веселина.
Първият ден от новата година в българския народен календар е известен като

ВАСИЛЬОВДЕН

Наричат го ще Сурвак. Той има езически корени и бележи края на коледните празници. По традиция днес се прави третата кадена вечеря. Нощта срещу празника във всеки дом се нарежда трапеза с обредни храни – варено жито, пача от краката и опашката на коледното прасенце и обреден хляб боговица. Домакинята приготвя баница с късмети от дрянови пъпки, които се наричат за къщата, нивите, лозята, градините и всички домашни животни. В някои краища в обредната баница се слага и медна пара за благополучие и късмет на цялото семейство. Вечерята винаги започва с прикаждане на трапезата от най-възрастната жена в дома. После тя завърта обредната баница три пъти, разчупва я и раздава по парче на всеки.
В миналото след вечерята стопанката събирала късметите и ги хвърляла в огъня, като ги наричала на всеки един член от семейството. Старите хора вярвали, че ако дряновата пъпка цъфне човекът ще е здрав и пъргавпрез годината. В други краища правили „сурване” на трапезата. Дряновите късмети заедно с трохите от масата и парчета от хляба давали на домашните животни за здраве и плодовитост или хвърляли в реката, за да е берекетлия годината. Гадаели за здраве и дълголетие.
Най-красивият момент в деня на Сурвак е обичаят сурвакане. Веднага след полунощ или около разсъмване тръгват сурвакари момчета и момичета до 13-14 години. Те носят дряновите тояжки сурвачки, украсени с червени и бели вълнени конци, пуканки, ошав, кравайчета и пъстроцветни торбички, ушити от домашен вълнен плат. Сурвачките се правят от дрянови пръчки със здрави пъпки, за да е плодовита годината. Най-първо децата поздравяват своите близки, като ги удрят със сурвачките по гърбовете и наричат:
Сурва, сурва година, весела година, златен клас на нива, зелен грозд на лозе, жълт мамул на леса, червена ябълка в градина, пълна къща с коприна, живо-здраво догодина, догодина до амина!
След това сурвакарите обикалят всички къщи. Стопаните отварят портите на домовете си с усмивка, а децата ги сурвакат за здраве и благополучие. На тръгване ги даряват с дребни подаръци — малки колачета, краваи, орехи, ябълки, сушени плодове, бонбонки и дребни парички. Като обиколят цялото село, сурвакарите хвърлят дряновите пръчки в реката и се разотиват по домовете си с пълни торбички.
В Чепинския край сурвакарският обреден комплекс е непосредствено свързан с маскарадните игри. Тук сурвакари стават само ергени и мъже. Те обикновено се маскират като дервиши, мечкари, цигани, булка, зълва, свекърва. Някои носят на главите си маски на животни, а на кръста си слагат големи звънци, които през цялото време дрънчат, за да плашат хората. Игрите и облеклата им приличат много на кукерските ритуали изпълнявани по Заговезни.
В някои селища на Средните Родопи 1 януари се почита и като ден на дивите зверове мечки и вълци, които са “добри.

ОТДАНИЕ НА РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО (БЛАЖИ СЕ). ПОЧИТА СЕ ПАМЕТТА НА СВ. ПРЕПОДОБНА МЕЛАНИЯ РИМЛЯНКА

В IV в. няколко свети мъже, гонени на Изток от арианите, потърсили убежище в Рим. От тях римските християни узнали за подвизите на светите отшелници и за трудовете на монашеския живот, по онова време още малко известен на Запад. Тия разкази възбудили силна ревност и голямо усърдие за служене на Бога, особено между жените.
Жените от висшето римско общество се отказвали от светските удоволствия, от разкошен живот и употребявали всичко за подпомагане на бедните, за откупуване на пленените, за построяване и украсяване на църквите.
Между тези свети жени особено е известна Мелания, вдовица на окръжния римски управител, която от 20-годишна възраст се посветила на служене на Бога, изучавала Св. Писание под ръководството на блажени Йероним, помагала на бедните и страдащите. Желанието й да се поклони на светите места я довело на Изток. Там тя посещавала светите отшелници, помагала за укрепването на манастири, болници, странноприемници; сама служела на бедните с най-голямо смирение.

СВ. МЪЧЕНИЦА АНИСИЯ

На този ден, православните християни почитат паметта на св. мъченица Анисия. На същата дата се отбелязва и празника на св. свещеномъченик Зотик презвитер Сиропитател.
Вярващите отбелязват на този ден преклонението си към благостта, състраданието, милосърдието и добросърдечност-та между хората. Символи на добротата и щедростта са били св. Анисия и св. Зотик.

СВ. ЧЕТИРИНАДЕСЕТ ХИЛЯДИ МЛАДЕНЦИ-МЪЧЕНИЦИ, ИЗБИТИ ОТ ИРОД

Светите четиринадесет хиляди младенци-мъченици били избити по повеля на юдейския цар Ирод. Като се видял подигран от мъдреците, които се поклонили на Младенеца, но не се върнали при него, Ирод се ядосал много. Заповядал да избият всички младенци във Витлеем. Така жестокият цар принесъл в жертва на своето необуздано властолюбие хиляди мъченици.
Според легендата те влезли в Царството небесно не през вратата на Светото Кръщение, а чрез мъченическата смърт на Иисус Христос.
На този ден църквата разрешава да се блажи.

СВ. ДВАДЕСЕТ ХИЛЯДИ МЪЧЕНИЦИ, ИЗГОРЕНИ В НИКОМИДИЯ

На тази дата се почита паметта на мъчениците, изгорени в храма в Никодимия през 302 година по време на литургията срещу Рождество. С това се сложило началото на гонението срещу християните от Максимиан, продължило десет години и свършило с възцаряването на император Константин.


Page 22 of 36« First...10202122232430...Last »