ДЕН НА СВЕТИ ПРОРОК АМОС
Амос живял по време на юдейските царе Озия и Йеровиам. Бил родом от палестинския град Текоа. Семейството му било бедно. Затова от малък станал пастир и така изкарв прехраната си. За трудолюбието и добродетелния си жив Бог го направил един от своите пророци на земята.
През целия си живот Амос пророкувал и напътствал равниците на юдейския народ. Неведнаж предрекъл из танията, които Господ ще прати на Израел и страданият които ще понесат неговите събратя. Но вместо уважение благодарност, получил единствено омразата и ненавистта еврейските царе.
Един ден пророк Амос си позволил да предскаже на тилския жрец Амасия, че жена му ще бъде обезчестена, д цата му – обезглавени, а израелският род – отведен от земя си. Обезумелият жрец нанесъл ужасен побой на светия оте Добродетелни юдеи пренесли немощното му тяло до до му. Светият пророк починал след големи мъки през VIII в. Хр. За многобройни му чудеса разказва книгата, която н неговото име.
Днес църквата почита паметта и на св. Ефрем, патриарх Сръбски.
Българите почитат деня на св. Амос в чест на четвърт градушкар Видо. Затова са го нарекли
ВИДОВДЕН
По стар обичай празникът се отбелязва в чест на В” сестра на двамата светци-градушкари Вартоломей и Ели и се отбелязва за предпазване от градушки. На този ден трябва да се работи, за да не се разгневят градушкарите. С ред други предания това е денят на Видьо или Видо, езиче божество, един от четирима градушкари – Герман, Вартол мей, Лисе и Видо. Народно вярване е, че градушките Щ като възмездие за грехове и всеки човек ще бъда съден за Д лата си. Благословени ще бъдат онези, които са живели ред Божиите закони и са правили добрини. Лошите, зави ливите и алчните ще бъдат наказани за делата им. Оттам и предупреждението: „Всяка коза за свой крак, но като до” Видовден ще видим!”. А старите хора и днес казват: „Ско ще дойде и Видовден”.
Видовден е свързан и с култа към слънцето. Както за дните на споменатите градушкари, така и за Видовден се вярвало, че на него слънцето се обръща към зимата. Затова на този ден ставали много рано, преди да изгрее слънцето, за да го видят как се завръщало назад, към зимата. Вярвали още, че това ще ги направи здрави и весели.
Често се срещат сведения, според които Видовден някога свързвали със здравето на очите и виждането. В областта Граово например в навечерието на Видовден поставяли китка трендафил в дъждовна вода, събрана от листата на растението вида лугачка, с която след това лекували болни очи.
Пак във връзка с „виждането”, но вече в по-широк смисъл, са и някои вярвания, магически практики и любовни гадания, изпълнявани от момите. В областта Граово момите се миели с „видовденска” вода, за да са хубави и буйни косите им и да се „видят” хубави на момците през този ден. Освен това срещу Видовден те прерязвали три стръка от растението шавар на еднаква височина и ги наричали на имената на момците, които харесвали. На сутринта който от стръковете е израснал най-високо, за този ерген до края на годината момата ще се омъжи.