Църковен календар

Page 33 of 36« First...1020303132333435...Last »

4 НОЕМВРИ

ДЕН НА ПРЕПОДОБНИ ЙОАНИКИЙ ВЕЛИКИ

Йоаникий се родил във Витиния през VIII в. Бил бедно сираче – кротко, смирено и послушано. Възпитано в cтрахопочитание, момчето копнеело да посвети живота си на Господ.
Когато Йоаникий възмъжал, го взели във войската на император Лъв Хазар. Скоро се прославил като силен и добър войн. Но се увлякъл по иконоборческата ерес, което подхождало на високите му добродетели. По време на поход през планината Олимп един монах му помогнал да осъзнае голямата заблуда. Йоаникий се разкаял за проявената слабост и дал обет пред Бог да му служи вярно до края на живота си.
След една голяма победа във войната срещу българите, Йоаким бил награден от императора за проявената храброст. Чужд на почести и слава, младият християнин отишъл в един манастир в Олимп. По волята на неговия игумен там прекарал известно време. Научил се да чете и пише, изучил учението на Иисус. А после станал пустинник.
Получил голяма мъдрост и прозорливост, преподобният Йоависий се заселил в една пещера. Много благочестиви хора го навестявали, за да слушат мъдрите му проповед и намерят изцеление за страданията си. Светият отец обходил много манастири, построил няколко храма и предрекъл края на иконоборческата ерес.
Преподобни Йоакиний починал на пределна възраст през 834 година.
Днес църквата почита още светлата памет на свети мъченици Никандър, епископ Мирски и на презвитер Ермей.

ДЕН НА СВЕТИ СВЕЩЕНОМЪЧЕНИЦИ АКЕПСИМА, ЙОСИФ И АЙТАЛ

Свети Акепсима бил епископ при управлението на персийския цар Сапор. Заедно с презвитер Йосиф и младият дякон Айтал просвещавали езичниците в учението Христово.
По това време Сапор жестоко преследвал християните. Много от тях станали жертва на тези гонения. За да прекърши непокорните, царят заповядал да изпратят на съд техния епископ. Той се надявал с примера си Акепсима да вразуми християните.
Но светият отец отказал да се отрече от вярата си в Бог. Като понасял със смирение всички изпитания, пламенно отстоявал истината на Христовото учение.
Разярен царят наредил да хвърлят епископа в тъмница заедно с верните му събратя Йосиф и Айтал. В продължени на три години измъчвали нечовешки светите отци. Безсилен пред тяхната непоколебимост, Сапор заповядал тримата непокорни християни да бъдат убити.
Първата жертва бил епископ Акепсима, чиято глава паднала пред очите на добродетелните християни. Няколко години по-късно, след дълги мъчения издъхнали презвитер Йосиф дякон Айтал, които жестоките езичници убили с камъни.
На този ден църквата отбелязва още светлата памет преподобни Пимен Зографски (Софийски)

ДЕН НА СВЕТИ МЪЧЕНИЦИ АКИНДИН, ПИГАСИЙ, АНЕМПОТИСТ, ЕЛПИДИФОР И АФТОНИЙ

Акидин, Пегасий, Анемпотист, Елпидифор и Афтоний служели на персийския цар Сапор, когато царувал и Константин Велики. Те добросъвестно изпълнявали задълженията си и тайно изповядвали христовата вяра.
Когато Константин умрял, персийските жреци възнегодували срещу вероотстъпниците. Хулели християните и тласкали Сапор към разправа с тях. За да пречупи упорството на своите поданици християни, царят призовал в двореца трима от най-приближените си придворни — Акиндин, Пигасий и Анемпотист.
Всички опити на владетеля да ги склони да станат отново езичници били напразни. Мъчителите им били изумени от тяхната непоколебимост и някои сами се отрекли от езичечските идоли. Християни станали майката на Сапор, неговият сановник Елпифидор и верният му поданик Афтоний. Така мястото за смъртното наказание на непокорните християни се превърнало в олтар за тържеството на истинската вяра.
След жестоки мъчения и изпитания, светите мъченици Акиндин, Пигасий и Анемпотист били публично изгорени. Заедно с тях мъченически умрели и техните последователи Елпидифор и Афтоний.

ДЕН НА СВЕТИ ЧУДОТВОРЦИ И БЕЗСРЕБЪРНИЦИ KУЗMA И ДАМЯН

Кузма и Дамян били родни братя от Асия. От малки били възпитани в христянските добродетели. Когато пораснали, изучили лечебните свойства на билките.
Скоро двамата братя се прочули като добри лечители, които не искали нищо в замяна на чудотворните си дела. Целия си живот посветили на своите бедни и онеправдани събратя? Заради тяхната щедрост хората ги нарекли „безсребърници” благославяли добрините им и никога не ги забравили.
Постигнали равнопоставеност в своята отдаденост къц Бога, светите чудотворци Кузма и Дамян били погребани един гроб. По-късно на лобното им място издигнали храм» който ставали много чудеса.
Днес църквата почита и паметта на преподобномъчещ. Яков Куостурски и двамата му ученици дякон Яков и монг Дионисий.
Днес имен ден празнуват всички, които носят именаг Кузма, Дамян и техните производни.
В традиционния календар днес българите празнуват

СВ. ВРАЧ

В народната памет светецът се споменава като покровит на народните лечители. Неговата история е свързана с ( та чудотворци Кузма и Дамян безсребърници. В почитанет^ св. Врач българинът е изразил разбирането, може да бъде по стигнато физическо здраве, когато излекуваме душите си.
Не случайно днес отбелязваме и Деня на народните буди тели, които са нашите истински духовни лечители.
1 ноември понякога съвпада с

ГОЛЯМАТА ЗАДУШНИЦА

Наричат я още Архангелската Задушница и съвпада със съботата преди Архангеловден. Тя е последната за годината, и най-голямата. По традиция на поменалната трапеза в бищния парк се поставят седем различни ястия, за да изразят своята почит към мъртвите в настъпващите коледни пости.
Особено значение на Голяма Задушница се отдава на ноническия църковен ритуал и прекадяването с тамян. Об е вярването, че „дяволът бяга от тамян”. Върху гробовете починалите се палят свещи, за да не угасва паметта в душата на живите.
На задушница извършва се преливане на гроба с вода и вино. В старите вярвания на българите гробът принадлежи на мъртвия. То е място, където може да се осъществи контакт с живите. Обредното преливане е начин да се поддържа „живота” на мъртвия на „оня свят”. Ритуалът из-пълнява най-възрастната жена на помена. Тя взема съда с вино и пръска с него като започва от мястото, където е положена главата. Прави три кръга от ляво на дясно, прекръства се до три пъти. После разчупва обредния хляб – литура и го раздава на всички, които са около трапезата, на която оставят празно място и за душата на мъртвеца. Първата хапка всеки оставя на земята и отлива част от виното, като промълвява: „Господ да го прости!”. Ако по време на помена над трапезата закръжи пеперуда или мушица, всички вярват, че душата на починалия е сред тях – видима, но недосегаема.

ДЕН НА СВЕТИ НЕСТОР (МИШКИНА СВАТБА)

 

Празникът на свети Нестор се отбелязва на 27 октомври. Според народната легенда „мишките излезли от корема на езичник, когото свети Нестор успял да победи при една бит­ка”. Според друго предание „всички гадини – мишки, змии и къртици, излезли от тялото на дявола, който се пръснал, след като помирисал тамян”.

Наричат го още Мишинден, Поганшляк, Мишляци, Пуганци – народен празник с езически произход в чест на миш­ките, известен в цялата страна. Празнува се в деня на св. Нес­тор и по-рядко на 24 ноември (св. Катерина в Изт. Трак или на Песи понеделник (първия понеделник от Великде ските пости в някои райони на Северозап. България). В Родопите и Странджа Мишите празници са през първите три дни от февруари, а българите от Беломорска Тракия ги празнуват от Коледа до Богоявление.

За предпазване от мишки се извършват и съблюдават строго редица обреди и забрани, най-вече е забранено да говори за мишки от жените. Най-старата жена замазва с кал огнището или пода на зимника, като изрича заклинания. Жените не трябва да използват остри предмети — режат с нож или с ножица, да плетат с куки и шият с игла да месят хляб, „за да не косят мишките дрехите и посевите острите си зъби”. В някои райони правят „Мишкина сватба като с този символичен магически акт се цели да се премахне опасността от вредните гризачи.

Според народната легенда „мишките излезли от коре на един езичник, когото св. Нестор успял да победи при ” битка”, а друго предание разказва, че „всички гадини – мишки, змии и къртици, излезли от тялото на дявола, който се пръснал, след като помирисал тамян”.

Имен ден празнува Нестор
Обикновено през октомври мюсюлманите отбелязват един от най-големите си празници:

РАМАЗАН БАЙРАМ

Наричат го още Шекер байрам, Реджеб, Шабат или пр то Рамазан. Празнуват го турците ,суните, българите мохамедани и ромите мюсюлмани у нас.
По традиция Рамазан Байрам се предхождал от тридесетдневен оруч (пост), като акт за изкупление на грехове, един от петте стълба на ортодоксалния ислям. Той изискв пълно въздържание от храна, пиене на вода и алкохол от грев до залез слънце. Общуването между половете било табу до биенето на тъпана, известяващ времето, когато се вдигат всички забрани.
Сред стари българомохамедани от Смолянско битува поверието, че по време на поста душите на мъртвите били пус­кани на свобода. Обикаляли над земята и се разтъжавали с близките си. Затова в тяхна памет жените раздавали обредна храна и пари. А за хаир приготвяли мекици, колаци от царе­вично брашно, халва, мляко с ориз, с които гощавали своите близки и съседи. Тези обичаи били свързани с поверието, че този, който е дал на ближните си раздаденото ще му се върне на оня свят. А умрелите му родствениците ще бъдат щастливи и спокойни в отвъдното.

Разговяването ставало на пър­вия ден на месец шаввал, който турците сунити наричат Кючюк Байрам (Малък Байрам). Той бил своеобразен преход към същин­ския Байрам и продължавал три дни, известни още като

КАДЪР ГЕДЖЕ
Старо поверие разказва, че през нощта срещу Кадър Гедже небето се отваряло. Точно в полунощ ярка светлина об­ливала всичко наоколо и всяка живо същество в природата се покланяла на Аллах. Тези, които били праведни, виждали рая и се докосвали до неговия благодат. И докато хората се наслаждавали на това опиянение, Аллах записвал всички, ко­ито ще се родят през годината и имената на онези, които ще умрат. Затова мюсюлманите оставали през цялата нощ буд­ни, за да не пропуснат единствения миг, в който можели да се Докоснат до Всевишния.

На сутринта жените раздавали в седем къщи хляб, мекици и пари за здраве и берекет на семейството. Мюсюлманите за­дължително спазвали полово въздържание, за да им е здраво потомството. На следващия ден изпълнявали обичая „голя­мо арфе”. Стопанките месели обредни питки от царевично брашно, увивали ги в нови месали и заедно с локум и халва ги раздавали в памет на мъртвите.

Първия ден на Рамазана наричали Шекер Байрам. Зап. вал с утринна рамазанска молитва в главната джамията. Сл службата се изпълнявал ритуалът „байрамлашмак” – размяна на поздравления между младите и по-възрастни мюсюлмани в двора на джамията. Младите целували ръката на стари мъже, като я докосват с брада и чело, и произнасяли традиционното пожелание: „Байрам мубарек олсун” (Благосло-празника на разговяването), на което им отговаряли с те: „Чокешя” (Много да живееш).

По традиция Байрамът завършвал с гостувания и обществени угощения. Ястията за празничната трапеза приготв жените мюсюлманки – обредни капами, няколко вида саралии, качамак, чорба от трахна и фасул, големи мекици, баклава, сутляш (мляко с ориз), пилаф (овнешко месо ориз), халва от царевично брашно с много захар. Угощенията били съпътствани с всеобщо веселие, в които особено място е отредено на моминските игри. Някога в тях участвали с неомъжени мюсюлманки, които танцували и пеели песни, под съпровода на тъпани и зурли. В някои българомохамедански селища в Родопите на момите връзвали люлки, ергените играели на врътки и дулапе – две кръстосани дървета, на които се люлеели. В други се изпълнявали и маскара-игри. Наричали ги „мечки и пампуре”. В тях участвали а мъжете. Преоблечени в маскарадни костюми на диви и д машни животни, те обикаляли къщите. Стопаните ги посрещали с радост и им подарявали брашно, яйца, ябълки и дребни пари за здраве.

Отколешна традиция било по време на байрамите сюлманите да дават милостиня, зекят (натурален десятък благотворителни цели) и садака ( помощ за бедните и бо хора), което се смятало за свещен дълг на всеки праведен сюлман.


Page 33 of 36« First...1020303132333435...Last »