1 Януари.
ДЕН НА СВЕТИ ВАСИЛИЙ, АРХИЕПИСКОП НА КЕСАРИЯ КАПАДОКИЙСКА
Днес църквата почита свети Василий Кесарийски, отдал целия си живот в служба на Христовата вяра и благотворителност. На 1 януари е смъртта на архиепископ Василий, а пред паметта му се прекланят християни, юдеи и езичници, на които светецът е сторил много добрини през земния си път.
Днес се отбелязва и Обрезание Господне. Имен ден празнуват Васил, Василка, Василена, Весела, Веселина.
Първият ден от новата година в българския народен календар е известен като
ВАСИЛЬОВДЕН
Наричат го ще Сурвак. Той има езически корени и бележи края на коледните празници. По традиция днес се прави третата кадена вечеря. Нощта срещу празника във всеки дом се нарежда трапеза с обредни храни – варено жито, пача от краката и опашката на коледното прасенце и обреден хляб – боговица. Домакинята приготвя баница с късмети от дрянови пъпки, които се наричат за къщата, нивите, лозята, градините и всички домашни животни. В някои краища в обредната баница се слага и медна пара за благополучие и късмет на цялото семейство. Вечерята винаги започва с прикаждане на трапезата от най-възрастната жена в дома. После тя завърта обредната баница три пъти, разчупва я и раздава по парче на всеки.
В миналото след вечерята стопанката събирала късметите и ги хвърляла в огъня, като ги наричала на всеки един член от семейството. Старите хора вярвали, че ако дряновата пъпка цъфне – човекът ще е здрав и пъргавпрез годината. В други краища правили „сурване” на трапезата. Дряновите късмети заедно с трохите от масата и парчета от хляба давали на домашните животни за здраве и плодовитост или хвърляли в реката, за да е берекетлия годината. Гадаели за здраве и дълголетие.
Най-красивият момент в деня на Сурвак е обичаят сур-вакане. Веднага след полунощ или около разсъмване тръгват сурвакари – момчета и момичета до 13-14 години. Те носят дряновите тояжки – сурвачки, украсени с червени и бели вълнени конци, пуканки, ошав, кравайчета и пъстроцветни торбички, ушити от домашен вълнен плат. Сурвачките се правят от дрянови пръчки със здрави пъпки, за да е плодовита годината. Най-първо децата поздравяват своите близки, като ги удрят със сурвачките по гърбовете и наричат:
Сурва, сурва година, весела година, златен клас на нива, зелен грозд на лозе, жълт мамул на леса, червена ябълка в градина, пълна къща с коприна, живо-здраво догодина, догодина до амина!
След това сурвакарите обикалят всички къщи. Стопаните отварят портите на домовете си с усмивка, а децата ги сурва-кат за здраве и благополучие. На тръгване ги даряват с дребни подаръци — малки колачета, краваи, орехи, ябълки, сушени плодове, бонбонки и дребни парички. Като обиколят цялото село, сурвакарите хвърлят дряновите пръчки в реката и се разотиват по домовете си с пълни торбички.
В Чепинския край сурвакарският обреден комплекс е непосредствено свързан с маскарадните игри. Тук сурвакари стават само ергени и мъже. Те обикновено се маскират като дервиши, мечкари, цигани, булка, зълва, свекърва. Някои носят на главите си маски на животни, а на кръста си слагат големи звънци, които през цялото време дрънчат, за да плашат хората. Игрите и облеклата им приличат много на кукерските ритуали изпълнявани по Заговезни.
В някои селища на Средните Родопи 1 януари се почита и като ден на дивите зверове – мечки и вълци, които са “добри