Църковен календар

Page 36 of 36« First...1020303233343536

Януари

6 ЯНТАРИ

АРМЕНСКАТА НОВА ГОДИНА

Арменската църква е единствената, която отбелязва едно­временно Рождество Христово и Кръщение Господне. Праз­никът наричат Богоявление. Традицията да се почитат двата празника в един ден произтича от Стария завет, според който никой няма право да проповядва, докато не навърши 30 го­дини. Затова Иисус Христос е започнал да проповядва, когато достигнал тази възраст.

Още в навечерието на 6 януари, Бъдни вечер, в църквата се отслужва Рождественска литургия, която се чете със запа­лени лампади. Те символизират витлеемската звезда. В дома на всяко арменско семейство се прави празнична трапезата. На нея задължително се нареждат постни ястия, както при всички православни.

На 6 януари в храма се отслужва Богоявленски водосвет, при който водата се освещава с Библията, кръст и миро. С ос­ветената вода се благославят вярващите, а след това се разда­ва на всички присъстващи. След службата младежите тръгват по къщите да коледуват със запалени от свещеника фенерче­та, както повелява традицията. По стар обичай в следващите 40 дни свещениците обикалят всички арменски семейства, за да ги благословят.

БОГОЯВЛЕНИЕ

4 Януари

Това е един от най-древните Господски праз­ници, който от II в. бил съединен с честването на Рождество Христово. На­ричали го Богоявление, защото при кръщението си във водите на Йордан Иисус Христос се явил на света за обществено служение, за разлика

от времето на неговото раж­дане, когато се явил пред хората само в плът.

През IV в. църквата разделила двата празника и започнала да чества на 25 декември Рождество Христово, а на 6 януари – Богоявление.

Именници днес са всички, които се казват Йонко, Йон­ка, Йото, Йордан, Йорданка, Данчо, Даци, Дако, Богомил, Ботьо, Бочко.

В народните традиции денят е популярен като Йорданов-ден, Водици, Водокръщи, Водокръщене.

В българската традиция той бележи края на т.нар. мръсни дни и е свързан с езически вярвания и ритуали за здраве, пло­довитост и берекет в семейството. На този ден се изпълняват редица ергенски и момински обичаи.

Своята християнска преосмисленост обичаите на Йорда-новден намират израз в църковно каноничното кръщаване на водата. Рано сутринта всички християни отиват на черк­ва, облечени в чисти празнични дрехи. След тържествената служба свещеникът повежда хората към близка река, извор, водоем, където хвърля кръста. За изваждането му скачат мъже и ергени. Старо поверие е, че ако кръстът замръзне във водата, християните ще бъдат здрави и бодри през годината.

4 – Януари

ДЕН НА СВЕТИ МЪЧЕНИЦИ ТЕОПЕМПТ И ТЕОНА

Епископ Теопемпт е един от верните служители на Хрис­товата вяра, дал съвършен пример за свръхчовешка издръж­ливост. Затворен в тъмница по заповед на император Диокле-тиан, той е свирепо измъчван за назидание на своите братя по вяра в продължение на 22 дни. Горен в разпалена пещ, упо­яван със силна отрова, обесен на дърво с камък на врата, св. Теопемпт оставал винаги жив.

Тогава езичникът Теона, един от най-верните жреци на Хеката, направил смъртоносна отрова, с която да погубят праведния християнин.

И този път вярата на мъченика Теопемпт била по-силна от отровата и той оживял. Като видял чудото пред очите си, Теона паднал пред нозете на епископа, признал силата на Ии-сус Христос и станал негов последовател.

Днес се почита и преподобна Синклитикия.

В българската народна традиция денят преди Богоявле­ние се нарича Кръстовден, Кръста, Кръстци, Попова Коледа. По стар обичай правят последната кадена вечер. Приготвят се постни гозби, жито и обреден хляб с богата украса – ве­черня или боговица, на която забождат недогорялата свещ от втората кандилка. Преди да започне вечерята, празничната трапеза се прекадява три пъти от стопанката на дома. Когато гостите се разотидат, месалът, на който били наредени гозби­те, три пъти се „сурва”, за да е плодородна и щедра годината.

1 Януари.

ДЕН НА СВЕТИ ВАСИЛИЙ, АРХИЕПИСКОП НА КЕСАРИЯ КАПАДОКИЙСКА

Днес църквата почита свети Василий Кесарийски, отдал целия си живот в служба на Христовата вяра и благотвори­телност. На 1 януари е смъртта на архиепископ Василий, а пред паметта му се прекланят християни, юдеи и езичници, на които светецът е сторил много добрини през земния си път.

Днес се отбелязва и Обрезание Господне. Имен ден празнуват Васил, Василка, Василена, Весела, Веселина.

Първият ден от новата година в българския народен ка­лендар е известен като

ВАСИЛЬОВДЕН

Наричат го ще Сурвак. Той има езически корени и бележи края на коледните празници. По традиция днес се прави трета­та кадена вечеря. Нощта срещу празника във всеки дом се на­режда трапеза с обредни храни – варено жито, пача от краката и опашката на коледното прасенце и обреден хляб – боговица. Домакинята приготвя баница с късмети от дрянови пъпки, ко­ито се наричат за къщата, нивите, лозята, градините и всички домашни животни. В някои краища в обредната баница се сла­га и медна пара за благополучие и късмет на цялото семейство. Вечерята винаги започва с прикаждане на трапезата от най-възрастната жена в дома. После тя завърта обредната баница три пъти, разчупва я и раздава по парче на всеки.

В миналото след вечерята стопанката събирала късметите и ги хвърляла в огъня, като ги наричала на всеки един член от семейството. Старите хора вярвали, че ако дряновата пъпка цъфне – човекът ще е здрав и пъргавпрез годината. В други краища правили „сурване” на трапезата. Дряновите късмети заедно с трохите от масата и парчета от хляба давали на до­машните животни за здраве и плодовитост или хвърляли в реката, за да е берекетлия годината. Гадаели за здраве и дъл­голетие.

Най-красивият момент в деня на Сурвак е обичаят сур-вакане. Веднага след полунощ или около разсъмване тръгват сурвакари – момчета и момичета до 13-14 години. Те носят дряновите тояжки – сурвачки, украсени с червени и бели въл­нени конци, пуканки, ошав, кравайчета и пъстроцветни тор­бички, ушити от домашен вълнен плат. Сурвачките се правят от дрянови пръчки със здрави пъпки, за да е плодовита годи­ната. Най-първо децата поздравяват своите близки, като ги удрят със сурвачките по гърбовете и наричат:

Сурва, сурва година, весела година, златен клас на нива, зелен грозд на лозе, жълт мамул на леса, червена ябълка в градина, пълна къща с коприна, живо-здраво догодина, догодина до амина!

След това сурвакарите обикалят всички къщи. Стопаните отварят портите на домовете си с усмивка, а децата ги сурва-кат за здраве и благополучие. На тръгване ги даряват с дребни подаръци — малки колачета, краваи, орехи, ябълки, сушени плодове, бонбонки и дребни парички. Като обиколят цяло­то село, сурвакарите хвърлят дряновите пръчки в реката и се разотиват по домовете си с пълни торбички.

В Чепинския край сурвакарският обреден комплекс е не­посредствено свързан с маскарадните игри. Тук сурвакари стават само ергени и мъже. Те обикновено се маскират като дервиши, мечкари, цигани, булка, зълва, свекърва. Някои но­сят на главите си маски на животни, а на кръста си слагат го­леми звънци, които през цялото време дрънчат, за да плашат хората. Игрите и облеклата им приличат много на кукерските ритуали изпълнявани по Заговезни.

В някои селища на Средните Родопи 1 януари се почита и като ден на дивите зверове – мечки и вълци, които са “добри


Page 36 of 36« First...1020303233343536