Един ден Бог се явил на св. Илия на р планината Хорив и поискал от него да помаже вместо себе си пророк. Това благо, дадено свише, се паднало на Сафатовия-син Елисей. Чудото станало в 900 г. пр. Хр., в един обикновен ден, докато сиромашкото момче оряло нивата със своите дванадесет вола.
Осенен от Божия промисъл, младежът се сбогувал с родителите си, изгорил ралото, заклал добитъка, опекъл месото и го раздал на xopaта после тръгнал след св. Илия и започнал да му служи.
Преди св. Илия да се спомине, Елисей поискал духът, които е в пророка, да бъде двойно върху него, за да може да изпълни мисията, която Бог му е отредил. Така Енисей се сдобил с необикновена способност да пророкува и да прави чудеса описани подробно в Библията (Четвърта книга на Царето).
Светият човек доживял да дълбока старост. Последното си пророчество направил часове преди да почине, като предсказал на юдейския цар Иоас победата му над сирийците. След смъртта на пророк Енисей на гроба му започнали да стават чудеса, пред които се прекланяли юдеи, езичници и християни. На тази дата църквата отбелязва паметта на св. Методий, патриарх Цариградски. В българската традиция този ден се тачи против градушки и болести. Нарича се
ЛИСО
Според народните вярвания св. Лисей бил третият от четиримата братя градушкари и господар на черните градоносни облаци през лятото и снежни бури през зимата. Своята почит към светеца стопаните отдавали, като не работели нищо през деня. Имало поверие, че този който наруши тази забрана, ще заболее от тежка болест – влисване, парализа. В други селища денят на св. Лисей празнуват срещу болестта лисо. От нея страдали само мъжете, които оставали гологлави и голобради. В някои села ги наричали келеши. Това не само било обидно за тях. То им създавало славата на хора, неудачници и без късмет в живота. За да бъдат предпазени от болестта, жените приготвяли кръгли обредни хлебчета, които раздавали и палели свещи и кандила в памет на светеца. А мъжете събирали различни билки, които разпръсквали върху главите си. Къпели се в река или извор, като влизали във водата от левия бряг или страна. Изливали изворна вода през левия ръкав на палтата си. Тези имитативни ритуали ергените изпълнявали с надеждата да им порасне дълга и буйна коса, гъста брада и хубави мустаци като на другите мъже.