Църковен календар

Page 4 of 36« First...23456102030...Last »

14 ЮНИ

ДЕН НА СВЕТИ ПРОРОК ЕАИСЕЙ

Един ден Бог се явил на св. Илия на р планината Хорив и поискал от него да помаже вместо себе си пророк. Това благо, дадено свише, се паднало на Сафатовия-син Елисей. Чудото станало в 900 г. пр. Хр., в един обикновен ден, докато сиромашкото момче оряло нивата със своите дванадесет вола.

Осенен от Божия промисъл, младе­жът се сбогувал с родителите си, изгорил ралото, заклал добитъка, опекъл месото и го раздал на xopaта после тръгнал след св. Илия и започнал да му служи.

Преди св. Илия да се спомине, Елисей поискал духът, които е в пророка, да бъде двойно върху него, за да може да изпълни мисията, която Бог му е отредил. Така Енисей се сдобил с необикновена способност да пророкува и да прави чудеса описани подробно в Библията (Четвърта книга на Царето).

Светият човек доживял да дълбока старост. Последното си пророчество направил часове преди да почине, като пред­сказал на юдейския цар Иоас победата му над сирийците. След смъртта на пророк Енисей на гроба му започнали да стават чудеса, пред които се прекланяли юдеи, езичници и християни. На тази дата църквата отбелязва паметта на св. Методий, патриарх Цариградски. В българската традиция този ден се тачи против градушки и болести. Нарича се

ЛИСО

Според народните вярвания св. Лисей бил третият от че­тиримата братя градушкари и господар на черните градонос­ни облаци през лятото и снежни бури през зимата. Своята почит към светеца стопаните отдавали, като не работели нищо през деня. Имало поверие, че този който на­руши тази забрана, ще заболее от тежка болест – влисване, парализа. В други селища денят на св. Лисей празнуват срещу бо­лестта лисо. От нея страдали само мъжете, които оставали го­логлави и голобради. В някои села ги наричали келеши. Това не само било обидно за тях. То им създавало славата на хора, неудачници и без късмет в живота. За да бъдат предпазени от болестта, жените приготвяли кръгли обредни хлебчета, кои­то раздавали и палели свещи и кандила в памет на светеца. А мъжете събирали различни билки, които разпръсквали върху главите си. Къпели се в река или извор, като влизали във во­дата от левия бряг или страна. Изливали изворна вода през левия ръкав на палтата си. Тези имитативни ритуали ергени­те изпълнявали с надеждата да им порасне дълга и буйна коса, гъста брада и хубави мустаци като на другите мъже.

ДЕН НА СВЕТА МЪЧЕНИЦА АКИЛИНА

Акилина била бедно сираче от Вивлос. Още като дете била закърмена със словото на Спасителя. Девойката била заоби­колена от много идолопоклонници. Но Бог я дарил с дарба да влияе на хората, които сами ставали християни.

Един ден Акилина била извикана при римския управител Болусиан, за да принесе жертва на езическото капище. Деви­цата отказала да се подчини. Упорството й силно раздразнило владетеля, който продължил да я убеждава в заблудата, в кол то е изпаднала. Но Акилина била непоколебима. Тогава подложили светицата на нечовешки мъчения, пълно изтощение. А после захвърлили безжизненото й tj извън града. Още същата нощ ангел небесен изцелил раш на мъченицата и я върнал към живот. Изпълнена със сила и енергия, възкръсналата от мърпя те християнка отишла направо в двореца на Болусиан. Стреснат в съня си и обезумял, че отново я вижда, той oбвинил Акилина за магьосница и поискал публично да я умъртвят. Но когато палачът пристъпил да изпълни присъдата светицата вече била мъртва. Оттогава християните почита мъченическата смърт на св. Акилина.

На тази дата църквата чества и свети Трифилий, епископ на Левкусия Кипърска.

ДЕН НА ПРЕПОДОБНИ ОНУФРИЙ ВЕЛИКИ

Онуфрий още на младини познал учението на Иисус. Станал инок в манастир, но един ден го обзело силно желание отиде на самотно място. Така се отзовал в пустинята и сподвижник.

След дълго митарстване Онуфрий стигнал до необикно­вена пещера, в която живеел един старец. Още щом го видял, непознатият го назовал по име и му предложил да остане при него. Онуфрий приел с радост поканата. Добродетелният чо­век му показал живота в пустинята. От него научил правила­та, които трябва неотменно да спазва, за да запази душата си чиста, а умат си бистър. След време старецът го завел в друга пещера, благословил го и не след много време се споминал. Оттогава Онуфрий заживял на това чудно място в уединение, съзерцание и молитва. Скоро там поникнала финикиева пал­ма, която се покривала с чудни плодове, с които се хранел. А до нея бликнал извор с прясна вода, която винаги утолявала жаждата му. Тук той се чувствал безкрайно щастлив в своето усамотение.

Един ден при св. Онуфрий дошъл някой си Пафнутий. Той също живеел в пустинята и по време на своите безкрай­ни митарства срещнал много подвижници. Този човек бил неговият последен събеседник. Преподобний Онуфрий го известил за края на живота си. Когато светият човек умрял, Пафнутий погребал тленното му тяло в малка яма, подобна на гроб и я покрил с големи камъни. В този миг станало чудо -пещерата се срутила, финиковата палма паднала на земята, а изворът – пресъхнал.

Свети Пафнутий бил поразен от случилото се. И още дълги години разказвал за светия живот на преподобни Онуфри.

На този ден църквата почита паметта и на преподобни Петър Атонски.

ДЕН НА СВЕТИ АПОСТОЛИ ВАРНАВА И ВАРТОЛОМЕ

Йосиф се родил на о.Кипър в семейство на богати ев от Левиевия род. Родителите му го изпратили да учи при

0естния учител от Йерусалим Гамилиил. Там юношата срещ­нал за първи път Иисус, чул мъдрите му проповеди. Обикнал ro с цялото си сърце и станал един от най-ревностните му по­следователи.

Когато Господ избирал 70-те свои ученици, сред тях бил и Йосиф. Апостолите му дали името Варнава, което значи „син на утехата”. След възнесението на Христос Варнава продал цялото си богатство, дарил парите на апостолите и заедно с тях започнал да проповядва словото Божие.

По молба на апостолите Варнава заминал най-напред за Антиохия, а после – за градовете в Мала Азия и на о.Крит, за да утвърждава новата религия сред младите християни.

После посетил Италия, проповядвал в Рим, поставил на­чалото на християнската църква в Милано. Когато отишъл в гр. Саламин, апостолът бил посрещнат враждебно от местни­те юдеи. Обезумели, те се нахвърлили върху него и започнали да го замерят с камъни, докато го убили. Но когато решили да изгорят тялото му, то останало невредимо. .

Тленните останки на св. Варнава погребали. А през V в. на гроба му построили храм в негова чест.

Апостол Вартоломей бил един от 12-те апостоли, който съпътствал и Христос по време на неговите проповеди. Бог му дал сила да лекува болни и немощни, глухи и слепи, недъ­гави и прокажени. Надарил го и със способността да прави велики чудеса.

Апостолската си дейност св. Вартоломей осъществявал в градовете на Мала Азия, където проповядвал заедно с апостол Филип. По време на своите митарства светите мъже обърна­ли много езичници в христовата вяра, но и много гонения и страдания понесли. Идолските жреци на град Йерапол възбу­дили против тях властта и народа. Те поискали за тях смърт­но наказание — да бъдат разпънати на кръст. В този миг из­лязла силна буря и страшно земетресение разтърсило града. Изумени от чудото, много юдеи повярвали в силата на Бог и пожелали да станат християни.

Оцелелият Вартоломей дал благословията на покаялите се и напуснал Йерапол. Отишъл първо в Индия, където превел светото Евангелие на индийски език. После пристигнал в Ар­мения и продължил да проповядва и да прави чудеса. Но к гато посетил град Албанопол, св. Вартоломей бил враждеб приет от местните езически жреци. По тяхна воля разпн апостола на кръст с главата надолу, одрали кожата му и отсекли главата му.

Добродетелните християни поставили обезобразен тяло на св. Вартоломей в метален ковчег. Мощите на светеца отнесли в неаполитанския град Беневент. По-късно тържествено ги погребали в Рим.

В българската народна традиция денят на св. ап. Вартол мей е известен като

ВЪРТИ-УДРИ ИЛИ ВЪРТИ-СУЧИ

Според едно поверие на този ден слънцето вече се обръщало към зимата. Дните започвали постепенно да стават по къси, а нощите – да порастват. Затова обичайно било ранно ставане. Всички с нетърпение очаквали изгрева на слънц за да бъдат благословени от небесното светило, за да се радват на добро здраве до следващия св. Вартоломей.

Празникът Върти-удри бил особено популярен в Средните Родопи. В представите на родопчани св. Вартоломей бил един от четирите градушкари.

А всички обредни действия били свързани с предотвратяването на градушки, бури и гръмотевици през пролетта снежни бури и вихрушки – през зимата. Затова, по стар обичай, на Върти-удри жените не подхващали никаква домакинска  работа. Мъжете не излизали на полето и дори не извеждали животните на паша.

ДЕН НА СВЕТИ СВЕЩЕНОМЪЧЕНИК ТИМОТЕЙ, ЕПИСКОП ПРУСКИ

Свети Тимотей бил епископ в град Пруса (Бурса, Турция през IV в. Той водел почтен живот. За християнските си добродетели получил от Бог чудотворната сила да лекува стр дащите от телесни болести и душевна мъка.

По времето на Юлиан Отстъпник, ревностен иконобор светият отец открито и с жар проповядвал Божието слово По заповед на императора затворили епископа в тъмница, християните не изоставили своя духовен баща и всеки ден посещавали и духовно го подкрепяли. Когато Юлиан разб за уважението и обичта, с която се ползва светеца, не могъл да сдържи гнева си. Заповядал публично да отсекат главата св. Тимотей за назидание на местните християни.


Page 4 of 36« First...23456102030...Last »