Кирил се родил в Александрия през IV в. в семейство боголюбиви християни. Дълги години прекарал при бла честивия старец Серапион, а по-късно – при своя чичо Т фил, архиепископ Александрийски.
Скоро Кирил се прочул като човеколюбив и мъдър п поведник. И през 412 г. единодушно бил избран за архие~ коп Александрийски.
По това време се появило лъжеучението на Нестор – патриарх на Цариград. Той имал славата на учен и крас: речив човек, но твърде самонадеян и горделив. Изправил срещу догмите на христовата вяра, Несторий твърдо от~ чал божествения произход на Иисус и не приемал да нар Дева Мария „Богородица”. Архиепископ Кирил прагмат’ и последователно оборвал теорията на своя опонент.
По същото време в Рим имало църковен събор, на ко папата отхвърлил лъжеучението на цариградския патриа Събор бил свикан и в Александрия, където Кирил също се
лтал да развенчае славата на Несторий и узакони решенията на папския събор. Но ереста продължавала да се разпространява. А посланията на архиепископа до патриарха останали глас в пустиня.
Смутен от непрестанните църковни разпри, император Тедрсий млади свикал Третия вселенски събор в Ефес през 431 г. На него Несторий отново публично се отрекъл от църковните догми и най-безсрамно клеветил александрийския архиепископ. Повярвал на лъжите, императорът заплашил Кирил с отнемане на титлата и го подложил на големи изпитания. Светият отец приемал всички унижения смирено и с достойнство.
Скоро истината възтържествувала. Несторий бил отлъчен от църквата, заточен в Египет, където умрял от мъчителна смърт – езикът му бил изяден от червеи. А архиепископ Кирил бил върнат в своята епархия. Той починал през 444 г. след тежко и продължително боледуване.
На църквата архиепископът оставил много забележителни съчинения – кореспонденцията си с Несторий; обяснителни бележки към Моисеевото Петокнижие, на пророчествата на Исаия, на дванадесетте малки пророци, на Евангелията на Йоан и Лука, на посланията; Книга за поклонението с дух и истина; Учението за Света Троица.
Седем седмици след Пасхата евреите празнуват
ШАВУОТ
На този ден някога древните евреи принасяли в храма плодовете от новата реколта, с което символично поставяли началото на жътвата през лятото. Стара традиция било синагогата и домовете да бъдат украсявани с много цветове – символ на възраждащата се природа и благоденствие.
Специално за празника жените приготвяли хляб с различна форма, които имали символичен характер. Някои от тях Изобразявали седемте небеса, други стълба, книга, птичка или лампа. На особена почит били хлябовете, които символизирали седемте небеса. Древно предание разказва, че на последното от тях седял на престола си самият Бог, в обкръжението На своите ангели и херувими. Около него витаели душите на праведните и смирени мъртви, била хранилницата на св лината, на снега, на бурите и ветровете. Но понеже Мой често се качвал до седмото небе, му трябвала стълба със дем стъпала. Така се родил хлябът скалера. Хлябът с форм на книга пък символизирал Божия закон, който трябвало бъде почитан от всички люде на земята, а птичката с разпе ни крила пренасяла искрената молитва на вярващите до т ния Създател.
Празникът Шавуот имал още едни смисъл – той бил в-поминание на Десетте божии заповеди, които според разказите в Библията Господ лично пратил на Мойсей, за да предаде на еврейския народ. В този смисъл той е своебр синоним на християнската Петдесетница, но в него е влож но много по-различно съдържание.