Църковен календар

Page 5 of 36« First...34567102030...Last »

9 ЮНИ

ДЕН НА КИРИЛ, АРХИЕПИСКОП АЛЕКСАНДРИЙСКИ

Кирил се родил в Александрия през IV в. в семейство боголюбиви християни. Дълги години прекарал при бла честивия старец Серапион, а по-късно – при своя чичо Т фил, архиепископ Александрийски.

Скоро Кирил се прочул като човеколюбив и мъдър п поведник. И през 412 г. единодушно бил избран за архие~ коп Александрийски.

По това време се появило лъжеучението на Нестор – патриарх на Цариград. Той имал славата на учен и крас: речив човек, но твърде самонадеян и горделив. Изправил срещу догмите на христовата вяра, Несторий твърдо от~ чал божествения произход на Иисус и не приемал да нар Дева Мария „Богородица”. Архиепископ Кирил прагмат’ и последователно оборвал теорията на своя опонент.

По същото време в Рим имало църковен събор, на ко папата отхвърлил лъжеучението на цариградския патриа Събор бил свикан и в Александрия, където Кирил също се

лтал да развенчае славата на Несторий и узакони решенията на папския събор. Но ереста продължавала да се разпростра­нява. А посланията на архиепископа до патриарха останали глас в пустиня.

Смутен от непрестанните църковни разпри, император Тедрсий млади свикал Третия вселенски събор в Ефес през 431 г. На него Несторий отново публично се отрекъл от цър­ковните догми и най-безсрамно клеветил александрийския архиепископ. Повярвал на лъжите, императорът заплашил Кирил с отнемане на титлата и го подложил на големи изпи­тания. Светият отец приемал всички унижения смирено и с достойнство.

Скоро истината възтържествувала. Несторий бил отлъчен от църквата, заточен в Египет, където умрял от мъчителна смърт – езикът му бил изяден от червеи. А архиепископ Ки­рил бил върнат в своята епархия. Той починал през 444 г. след тежко и продължително боледуване.

На църквата архиепископът оставил много забележител­ни съчинения – кореспонденцията си с Несторий; обяснител­ни бележки към Моисеевото Петокнижие, на пророчествата на Исаия, на дванадесетте малки пророци, на Евангелията на Йоан и Лука, на посланията; Книга за поклонението с дух и истина; Учението за Света Троица.

Седем седмици след Пасхата евреите празнуват

ШАВУОТ

На този ден някога древните евреи принасяли в храма плодовете от новата реколта, с което символично поставяли началото на жътвата през лятото. Стара традиция било сина­гогата и домовете да бъдат украсявани с много цветове – сим­вол на възраждащата се природа и благоденствие.

Специално за празника жените приготвяли хляб с различ­на форма, които имали символичен характер. Някои от тях Изобразявали седемте небеса, други стълба, книга, птичка или лампа. На особена почит били хлябовете, които символизи­рали седемте небеса. Древно предание разказва, че на послед­ното от тях седял на престола си самият Бог, в обкръжението На своите ангели и херувими. Около него витаели душите на праведните и смирени мъртви, била хранилницата на св лината, на снега, на бурите и ветровете. Но понеже Мой често се качвал до седмото небе, му трябвала стълба със дем стъпала. Така се родил хлябът скалера. Хлябът с форм на книга пък символизирал Божия закон, който трябвало бъде почитан от всички люде на земята, а птичката с разпе ни крила пренасяла искрената молитва на вярващите до т ния Създател.

Празникът Шавуот имал още едни смисъл – той бил в-поминание на Десетте божии заповеди, които според разказите в Библията Господ лично пратил на Мойсей, за да предаде на еврейския народ. В този смисъл той е своебр синоним на християнската Петдесетница, но в него е влож но много по-различно съдържание.

ДЕН НА СВЕТИ ВЕЛИКОМЪЧЕНИК ТЕОДОР СТРАТИЛАТ

Днес църквата празнува пренасянето на мощите на св. ве­ликомъченик Теодор Стратилат от Ираклия в Евхаита, род­ния му град.

…На четири хиляди крачки от Дамаск се намира едно мяс­то» което се нарича Карсата. Тук имало църква, построена в чест на свети великомъченик Теодор Стратилат. Когато сарацините Завладели това място и се поселили тук, мнозина от тях влиза­ли в църквата и по всякакъв начин я осквернявали. Наприм вкарвали в нея добитъка си или влизали в църквата с женет децата си и вършели греховни плътски мерзости.

Върху една от стените на тази църква стояло изображе на свети великомъченик Теодор, изрисувано с бои. Ведн когато в църквата се събрали много сарацини и разговар помежду си, един от тях, като взел лък и стрела, се прице и стрелял в образа на светеца. Стрелата се забила в дясното рамо и оттам потекла кръв като от жив човек. Като вид-това велико чудо, сарацините много се изумили, но не изл ли от църквата, а продължавали да живеят в нея и да върщ според своя обичай нечисти неща. В тази църква живе двадесет сарацини и всеки от тях имал жена и деца. Вси~ те, скоро след описаното чудо, загинали, бидейки внезап поразени от люта смърт. А тези сарацини, които живеели вън църквата, останали здрави и невредими.

ДЕН НА СВЕТИ МЪЧЕНИК ТЕОДОТ АНКИРСКИ

Теодот живеел в Анкира (Анкара), където тайно изповяд­вал християнската вяра. В църковните книги някои пишат, че той бил кръчмар, други го сочат като търговец и съдържател на странноприемница, а трети го споменават като епископ на Анкира.

В тези времена християните били жестоко гонени от им­ператор Диоклетиан. Много от тях били хвърлени в тъмници или намерили смъртта си. Добродетелният Теодот не можел да се примири с този гавра. Затова помагал морално на стра­дащите християни, а телата на убитите мъченици – тайно погребвал. Така направил и с жестоко умъртвените седем де­войки, които управителят на града удавил в близкото езеро.

За тази дързост светецът бил заловен и наказан. След жес­токи мъчения посекли светия отец с меч – за назидание на вероизменниците.

Това станало на 7 юни. Оттогава на тази дата добродетел­ните християни почитат мъченическата смърт на св. Теодот Анкирски.

ДЕН НА ПРЕПОДОБНИ ВАСАРИОН ЧУДОТВОРЕЦ

Висарион се родил в Египет. Още в детска възраст позн вярата Христова. Дълго време младежът се скитал по планини и пустини. Посетил много подвижници, които го посвещавали в учението на Иисус. Отрекъл се напълно от света живот, светият човек избрал уединението, поста и молитва като единствена утеха за своето земно съществуване. И Бог удостоил да стане велик чудотворец. Горчивата морска вода светият човек превръщал във вода за пиене, донасял на хората обилен дъжд по време на суша, минавал през река като твърда земя, изцелявал страдащите от неизлечими болести.

През целия си живот преподобни Висарион проявил голямо търпение и снизходителност към своите последователи. Постоянно и убедително ги наставлявал да се пазят изкушенията, омразата и завистта. Всеотдайно и мъдро повядвал Божиите закони.

Преподобни Висарион починал на пределна възраст в края на V век.
Днес църквата почита още преподобни Иларион Нови.

ДЕН НА СВЕТИ СВЕЩЕНОМЪЧЕНИК ДОРОТЕЙ, ЕПИСКОП ТИРСКИ

Свети Доротей посветил целия си живот в служба на Господа. Той управлявал църквата в продължение на 50 години. Това били смутни времена, през които преживял много възходи, изпитания, унижения и страдания.

По време на Диоклетияновите гонения срещу християн-те светият отец бил принуден да живее уединено и самотно, а при управлението на император Константин Велики сво бодно проповядвал Божието учение, обръщал езичниците христовата вяра, пишел поучителни слова и беседи.

На църквата св. Доротей оставил великолепните си р кази за пророците, апостолите и 70-те Христови ученици особено известната гръцко-латинска Синтагма – сборник църковни и граждански закони.

Своята мъченическа смърт светецът намерил през 361 г. Удския град в Долна Мизия – Одесос (Варна).

На този ден църквата почита паметта и на преподоб Петър Корицки.
Днес християнската общност отбелязва празника
Това е последният от седемте Велики четвъртъка, който се празнува точно 40 дни след Възкресение Христово. Спо­ред народните вярвания на добруджанци на Великден Господ разпускал душите на умрелите и те слизали на земята, за да се разтъжат с близките си. А на Спасовден отново си ги приби­рал.

 

СПАСОВДЕН

С това поверие била свързана Спасовденската задушница, една от най-тачените през годината. По стар обичай жените ходели на гробищата още призори или вечерта срещу праз­ника. Палели огньове на гробовете и ги преливали с вино. В някои селища боядисвали яйца, приготвяли обредни хлябове, пру-сурки и варено жито, коливо, които раздавали за „Бог да прости”.

По време на всички велики чет­въртъци жените не трябвало да пе­рат, предат, тъкат, да не варят боб или царевица, за да предпазят посе­вите от градушка. Стопанките изна­сяли вълнените дрехи да се напекат на слънце, за да прогонят буболечките по тях. Ако в близост имало параклис на св. Спас, отивали мълчешком до там и раздавали обредни хлебчета, за да не им излизат пришки по устата. В някои родопски села пък ходели боси по росата против обриви и пъпки. А после органи­зирали общоселски курбани в чест на светеца.

В някои краища битувало поверието, че времето на Спа­совден има магическа сила. Тогава падал върхът на русалското биле, което събирали русалиите и магьосниците. Затова много болни отивали до извор или река, където миели лицата си с лековитата вода. Други преспивали една нощ там, а на сутринта се валяли в росата и берели от тази билка, за да про­гонят болестта. На някои места изпичали колачки, толкова на брой, колкото са членовете на семейството и ги оставяли на Покрива на къщата. По тях гадаели болен или здрав ще бъде Всеки един от тях през годината.
Според народните вярвания само в нощта срещу Спасовден може да се излекува безплодие. Яловата жена трябва да пре, тогава под растението росен, което се смята за самодивско ц те. Но не сама, а с придружител, с когото няма кръвна връз Преди това двамата поставят върху червен месал спасова гг варена кокошка и бъклица вино. Хапват, пийват под росен и започват да се „борят” срещу безплодието. Около полунощ те трябва да легнат под росена и да мълчат. Малко преди първи петли, около 2 часа през нощта, трябва да оставят храна там и да хукнат към селото, без да се обръщат назад. Смята че безплодието остава под росена. Ако жената зачене в ноща преди Спасовден се смятало, че това е станало по магичен н чин и не се тълкувало като прелюбодеяние.
Интересен е обичаят моми за женене да обличат на Спасовден булчински дрехи. Вземали ги на заем от своя приятел или роднина, която била невеста от предишния Спасовден.С тях девойките играели хоро, за да ги разтърси и да си намерят годеник. Колкото по-кръшно играели, толкова по-хубав да бъде късметът им.


Page 5 of 36« First...34567102030...Last »