Църковен календар

Page 7 of 36« First...56789102030...Last »

29 АПРИЛ

ДЕН НА СВЕТИ ДЕВЕТ КИЗИЧЕНСКИ МЪЧЕНИЦИ

Кизик бил град в Мала Азия, където пръв св. ап. Павел проповядвал учението Христово. Но тук християните били Жестоко гонени и затова трудно се задържали на едно място заедно. Повечето се криели на непристъпни места или живе­ели тайно сред езичници и юдеи.

Имало обаче непреклонни християни, които мъжествено приемали страданията в името на Бог. Това били деветте ки-зиченски мъченици. Те открито проповядвали словото Хри­стово и прославяли Иисус. За своята дързост и непокорство били подложени на нечовешки изпитания. Мъченическата си смърт намерили по времето на император Диоклетиан, който заповядал публично да бъдат обезглавени.

Добродетелни християни извадили от земята нетленните им тела и ги погребали в построената в тяхна памет църква в Кизик. На гробовете им и днес стават чудеса, пред които се прекланят всички вярващи.

На този ден църквата почита и паметта на преподобни Мемнон Чудотворец.

ДЕН НА СВЕТИ АПОСТОЛИ ИАСОН И СОСИПАТЪР

Иасон и Сосипатър живели по времето на светите апос­толи. Хора, отдадени изцяло на Бога, те проповядвали Еван­гелието в различни страни и били епископи в различни гра­дове. Съдбата ги срещнала на остров Корфу, където заедно направили много чудеса. Посветили много езичници в Божи­ето слово, утвърдили Християнската вяра на острова.

Проповедническата дейност на двамата апостоли предиз­викала гнева на местния управител. По негова воля те били от­ведени в тъмница и жестоко изтезавани пред очите на целия народ. Двамата светци понасяли смирено всички унижения и страдания, с което трогнали дъщерята на управителя и тя сама станала християнка. За тази дързост беззащитната девойка била жестоко наказана от обезумелия си баща. Той заповядал да я вържат на дърво, да я запалят и убият, като пробождат тялото й със стрели. А живота на християните превърнал в ад. Много от тях потърсили спасението си в бягство. Тръгнал по петите им, озверелият управник се удавил в морете. След смър­тта му Иасон и Сосипатър били освободени. Много езичници повярвали в силата на Бог и станали християни. Светите мъже се върнали там, откъдето тръгнали. Иасон станал епископ на Tape, а Соасипатър – на Икония, където продължили да про­повядват Божието слово до смъртта си.

ДЕН НА СВЕЩЕНОМЪЧЕНИК СИМЕОН, БРАТ ГОСПОДЕН ПО ПЛЪТ

Свети Симеон бил близък сродник на Иисус, но не негов роден брат. След възнесението на Христос той започнал да проповядва Евангелието в Юдея. По това време братът на Симеон – св. Яков бил йерусалимски епископ, който се рад­вал на голяма уважение и почит. Но езичниците не го пожа­лили и той бил убит с камъни.

След мъченическата смърт на св. Яков, делото му продъл­жил св. Симеон, който управлявал църквата повече от 40 го­дини. Това били смутни времена. Римляните преследвали по­томците на Давидовия род, страхувайки се да не възстановят юдейското царство. А техните духовни водачи подложили на гонения и тежки изпитания.

Един ден пред кесаря изправили и епископ Симеон, за да се покае и отрече вярата си. Заплашвали светия отец, мъчили го, но той бил непоколебим и стоически понасял всички стра­дания. През 107 г. св. Симеон бил разпънат на кръст и там намерил мъченическата си смърт.

ДЕН НА СВЕЩЕНОМЪЧЕНИК ВАСИЛИЙ, ЕПИСКОП АМАСИЙСКИ

През IV век Римската империя била разделена на Източ­на и Западна. Източната управлявал Ликиний. А Западната въздигнала за свой владетел Константин. Скоро Ликиний се оженил за сестрата на Константин и двамата владетели много се сближили.

В двореца на император Константин живеела млада и ху­бава прислужница. Тя се казлавала Глафира, била християнка и живеела в смирение и доброта. С красотата си невинното момиче събуждаило нечестиви мисли у Ликини. Това не се харесвало на Глафира и тя пожелала да напусне завинаги дво­реца.

Император Константин уважил молбата на добродетелна­та си прислужница. Надарил я богато и я изпратил на дълъг път. Глафира стигнала чак до Амасия. Там срещнала епископ Василий – свят и мъдър човек. Когато девойката му разказала за своя живот, той разбрал, че ще настанат тежки времена за християните в неговото паство.

Опасенията на епископа не били напразни. След време Ликиний случайно научил, че Глафира живее в Амасия, под покровителството на св. Василий и заповядал и двамата да бъдат доведени в столицата. Девойката вече била умряла, за­това в Никомидия отвели само епископа. Затворили го в тъм­ница заедно с още двама дякони – негови спътници. Ликиний поискал от светеца да се отрече от вярата си в Иисус. Но нито обещанията, нито заплахите можели да сломят твърдостта на Василий. Това разгневило императора и той заповядал да по­секат с меч светия отец, а тялото му – да хвърлят в морето.

Епископ Василий отишъл на смърт в присъствието на много християни. По-късно неговите другари намерили тя­лото на своя учител и го погребали в Амасия, в олтара на не-достроения от него храм.

ДЕН НА СВЕТИ АПОСТОЛ И ЕВАНГЕЛИСТ МАРК

Марк бил евреин, когото наричали още Йоан. Той бил известен като св. Марко – един от седемдесетте апостоли на Иисус. А неговата майка – Мария, била праведна християн­ка, чийто дом бил храм за всички вярващи в Иисус. Според едно предание – в нейната къща Христос извършил Тайната вечеря с учениците Си, в нея той се явил на апостолите след възкресението Си.

Свети Марко служел като свещеник в храма „Св. ап. Пе­тър”. Негов кръстник и духовен баща бил св. ап. Петър, затова той често го съпътствал по време на дългите му пътешествия. Тогава Марко написал и своето житие. По-късно светецът се отдал на проповедническа дейност в Египет. Б Александрия основат църква, станал неин пръв епископ и я превърнал в най-големия християнски духовен център в Египет. Скоро обаче езичниците възроптали срещу епископа и го прогони­ли от града. Свети Марко потеглил към Ливия и Киринайка. После за малко се отзовал в Рим и пак се върнал в Алексан­дрия, където продължил да проповядва. Построил още един манастир и отворил училище за своите последователи.

Това отново разгневило езичници и юдеи. На 24 април, когато започвали езическите тържества в града, св. Марко и християните били на тържествено богослужение. В полунощ озлобените езичници нахлули в храма, хванали светеца, вър­зали го с въже през врата, влачили го по градските улици и го хвърлили в тъмница. На сутринта го подложили на още по-големи унижения и страдания. Апостол Марко не можал да понесе нечовешките мъчения и издъхнал с думите: „В твои ръце, Господи, предавам духа си!”.

Мощите на св. евангелист Марко били наречени „Първото съкровище в Александрия”. През 827 година един търговец ги пренесъл във Венеция. На мястото, където били погребани, издигнали величествен храм на негово име. И днес жителите на града почитат св. ап. Марко като свой покровител.


Page 7 of 36« First...56789102030...Last »